— Напротив. Знам, че ще предизвика. Не искам да го правя, освен ако не се налага. И ако се стигне дотам, трябва да направим изявление. Може да купуваме петрол от страната, но това същевременно е огромна инвестиция. — Щяха да направят изявление. Уебстър щеше да се погрижи за това. Спайдър щеше да го осигури. — Ако саудитците отбележат напредък, ако успеят да овладеят насилието скоро, тогава няма да има никакво значение. Сигурен съм, че принц Халид ще спази обещанието си да се погрижи за хората ни. Но ако не може, трябва да сме готови да се погрижим сами за тях.
— Говориш за окупационни сили.
— Не. Окупационните сили идват, за да останат или да плячкосват. Аз искам просто да изведем хората си, като ограничим жертвите до минимум. — Това звучеше крайно благородно и Уебстър знаеше, че президентът няма да устои на изкушението да го засенчи.
Нова серия експлозии разтърси стъклата и отекна в сградата. Вики потрепери, но не спря да се разпорежда.
Хамилтън и Нейпиър също говореха по сателитните си телефони.
— Знаеш, че съм прав, Майк — спокойно каза Уебстър. — Знам, че е много страшно. — Искаше думите му да прозвучат убедително. — Не сме искали да става така. Ако принц Халид не се беше възкачил на трона, нямаше да сме тук сега. Но той се възкачи и започна тази касапница, която в момента заплашва да обхване цялата страна и да застраши живота на нашите сънародници.
— Армията е на негова страна. Операцията няма да продължи дълго.
— Така се говореше и за Ирак. И двата пъти.
Зад хотела, към центъра на града, нови взривове разрушиха скелета на новострояща се сграда. Стоманените греди се сринаха и разпиляха по улицата като парчета от детски конструктор.
— Виж цялата картинка — рече Уебстър. — Ако ние не нахлуем, китайците ще го направят. И на тях им трябва петролът. В интерес на истината, ако скоро не предприемем нещо, може да решат, че сега е идеалният момент да настъпят и да заемат позиции. А влязат ли веднъж, Майк, няма да е лесно да бъдат разубедени. Те имат собствени нужди.
Президентът въздъхна уморено.
— Това ще се окаже змийско гнездо, Елиът.
— Винаги е било змийско гнездо. Просто змиите се размножиха напоследък.
Вики се обърна изненадано към Уебстър.
— Неидентифицирани хеликоптери летят над петролните полета. Знаеш ли нещо за това?
Уебстър поклати глава.
— Какво беше това? — попита президентът. — Какви хеликоптери?
— Имаш ли някой там? — попита я Уебстър.
Жената поклати глава.
— Досега силите на принц Халид пречеха на сраженията да се разпрострат към петролните полета. Не мислех, че имаме нужда от хора там. Екип пътува натам в момента.
— Няма значение — обади се президентът. — Явно „Уърлд Нюз Нетуърк“ предава директно.
— „Уърлд Нюз Нетуърк“ вече имат човек там — каза Уебстър на Вики.
— Знам. Откъде мислиш, че имам информацията?
Уебстър хвана дистанционното и смени на канала на „Уърлд Нюз Нетуърк“. Залогът явно се покачваше. Искаше да види резултатите.
Проходът на знаменията
Подземието на „Света София“
Истанбул, Турция
24 март 2010
— Отказвате да признаете поражението, професор Лурдс — обвини го Йоаким. — И да е бил тук проходът, вече го няма. — Раздразнението му отекна в тунела.
Няколко от монасите продължаваха да проверяват стената, Клийна и Олимпия — също.
Лурдс нямаше да му позволи да го разсейва. Той извади бутилка вода от раницата си и прехвърли отново бележките от превода в главата си. Беше разбрал правилно посоките. Това беше тунелът. Сигурен беше.
Но къде беше скритата врата?
— Трябва да опитаме нещо друго — рече Йоаким.
— Не — възрази Лурдс. — Тук е.
— Тогава къде е?
— Явно е скрит. — Лурдс прибра бутилката с вода. — В свитъка се твърдеше, че Проходът на знаменията няма да бъде открит, докато не му дойде времето.
— Тогава може би още не му е дошло времето? — Олимпия се присъедини към тях. По кожата й проблясваха капчици пот.
— Това е добро оправдание за провала — отвърна Йоаким.
— Недей! — предупреди го Олимпия. — Нямаше да стигнем толкова далеч, ако не беше Томас.
— Не знаем колко далеч сме стигнали, нали? — Йоаким се присъедини към останалите монаси и отново започна да чука по стената.