Нещо изщрака в каменната врата.
Лурдс реши, че капакът се отваря навън, и се беше приготвил за целта. Но той не помръдна от мястото си.
Лурдс внимателно го бутна нагоре. Беше тежък, но се плъзна настрани и се стовари с трясък върху горния етаж. От ехото Лурдс разбра, че помещението отгоре е доста просторно.
— Слезте — рече Йоаким. — Да се прегрупираме и да помислим за следващия…
Обзет от любопитство, Лурдс хвърли фенера си през отвора и се хвана за ръбовете с две ръце. Присви колене и се отблъсна от Йоаким и останалите монаси. Те се олюляха и паднаха на земята.
Йоаким се развика и скочи на крака.
Лурдс дори не понечи да се извини. Не се беше засилил достатъчно, за да се провре през отвора, но почти успя. Набра се отново, провря се нагоре и се вмъкна в скрития проход.
Задъхан от усилието и почти разтреперан от вълнение, той вдигна фенера и зашари с лъча из помещението. Проходът беше тесен и се простираше между две ниски стени, върху които имаше красиви мозайки.
— Лурдс! — изрева Йоаким. — Слезте долу!
Лурдс не можеше да слезе. Възхищението му беше пълно. Прокара лъча на фенера върху мозайките и видя образи от Стария завет. На една мозайка господ създаваше човек. На друга господ пропъждаше ангел от небето. Трета показваше ангел с горящ меч, който прогонваше Адам и Ева от Райската градина.
Още един лъч се присъедини към този на Лурдс, докато той вървеше в прохода. Почти не забеляза, че Йоаким е зад гърба му. Монахът беше поразен от видяното.
Появи се Олимпия, следвана от Клийна, а накрая влязоха и монасите. Проходът едва ги побра.
— Мили боже! — прошепна Олимпия. Гласът й отекна в затвореното пространство. — Колко са красиви!
— Нещо повече — рече й Лурдс, — те са история. — Пресегна се и докосна мозайка на Ноевия ковчег, носещ се през бурно море.
— Те са от Светото писание — рече Йоаким. — Не са само история.
Лурдс не понечи да спори. Беше погълнат от гледката.
— Можеш с години да изучаваш всичко, което е в този проход — рече Олимпия. — Темата. Художниците. Използваната техника.
— Не за това сме дошли — обади се Клийна. Явно не беше възхитена от историята наоколо.
— Права е — рече Йоаким. — Къде е Свитъкът на радостта?
Лурдс се разбърза.
— Свитъкът не споменава точното място, но в него се казва, че отговорите са тук.
Тунелът свършваше малко по-напред. Лурдс освети с фенера тясно помещение и видя още мозайки по стените му.
— Има свещи. — Олимпия освети с фенера си железните свещници от двете страни на входа.
Лурдс неохотно отклони вниманието си от мозайките и извади запалката си. Условията в прохода бяха останали почти непроменени в продължение на стотиците и дори хиляди години, през които свещите бяха стояли в свещниците.
За миг, докато държеше пламъка към фитила, Лурдс си помисли, че няма да се запалят. Но усуканите нишки бавно приеха пламъка и се уголемиха в златни ореоли, които прогониха мрака. Олимпия запали свещта от другата страна на входа. Йоаким и монасите влязоха в помещението и запалиха останалите свещи.
Когато приключиха, мозайките заискриха от стената и мирисът на горяща лой подразни ноздрите на Лурдс.
Четирите мозайки показваха различни образи, но бяха с еднакви бели ръбове, които се открояваха върху каменните стени.
Първата мозайка показваше цистерна с потопена във водата обърната наопаки глава на Медуза.
— Това е Цистерната на базиликата — рече Олимпия.
Лурдс кимна. Щом върху мозайката беше изобразена главата на Медуза, не можеше да бъде друго. Отдолу имаше надпис, направен с мънички ярки камъчета.
— Какво пише? — попита Йоаким.
— „Когато главата на чудовището се изправи, ще видиш първото знамение на наближаващия Апокалипсис. Само Свитъкът на радостта може да спре лъжите на Лукавия. Пътуването ти започва тук“.
Лурдс отвори раницата си и извади цифровия си фотоапарат. Направи няколко снимки на цялата мозайка и си записа нещо в бележника. После се премести на втората.
Втората мозайка показваше църква с купол. В църквата — ясната фигура на Исус, с ореол на главата, почиващ в мир.
— Кое е това място? — попита Клийна.
— Голгота — отвърна Лурдс.
— Там, където е бил разпнат и погребан Исус — обясни Йоаким. — В стария град на Йерусалим.
— Там бил пазен истинският кръст известно време — добави Олимпия. — Майката на Константин, Елена, наредила на епископа на Йерусалим да издигне на мястото църква. Щом била построена, започнали християнските поклонения. За жалост църквата била център на вълнения дълго време. Части от истинския кръст били изгубени при мюсюлманското нашествие през десети век. Тарик ал Хаким, един от халифите, сравнил църквата със земята в израз на протест срещу християнските пилигрими.