— Неприятната страна на туризма — вметна Лурдс. — Синът на Ал Хаким, Али аз Захир, се съгласил Константин VIII да построи отново църквата, но чак когато дошли кръстоносците, църквата била възстановена изцяло. Оттогава е разрушавана безброй пъти.
— Този надпис изглежда различен от първия — отбеляза Олимпия.
— Така е. — Лурдс записа в бележника си превода. — „Двама братя ще си обявят война, вярващи и двамата в нов пророк, който ще се роди на света, и ще се бият за завръщането на сина ми“.
— Единственият нов пророк, роден след Исус, е Мохамед — рече Олимпия.
— Ако решиш да вярваш на Корана — отвърна Йоаким кисело.
— Също ценен исторически документ — каза Лурдс. — Но предполагам, че тук става дума за Мохамед. — Кимна към мозайката. — Има още и то гласи: „Когато сянката на истинския кръст се върне в храма на нашия спасител, ще знаеш, че краят на дните е близо“.
— Как сянката на истинския кръст ще се върне в Църквата на Божи гроб? — попита Олимпия. — Истинският кръст е бил унищожен и загубен завинаги.
— Не знам — отвърна Лурдс. — Само чета написаното. — Премести се на третата мозайка.
— Това изглежда като второ изображение на Църквата на Божи гроб — обади се Клийна. — Само че тук има ридаеща жена.
— Не просто жена — поправи я Йоаким, — а Мария, майката на Исус. — Над главата на Мария също имаше ореол.
— Новойерусалимската църква — отвърна Лурдс. — Бил съм там. Имат страхотна сбирка от гръцки и славянски ръкописи. Патриарх Никон, Никита Минин, принадлежал към руската православна църква. Като седми патриарх той провел редица реформи. За жалост те накрая разцепили църквата и му коствали благоразположението на цар Алексей, който дотогава му бил най-добър приятел и източник на финансиране.
— Новойерусалимската църква била превърната в манастир — допълни Йоаким.
Лурдс кимна.
— Това станало през 1990 г. За известно време била напълно затворена. Много от ценностите и иконите изчезнали, но запазили статуята на Дева Мария.
— Какво казва този надпис? — попита Олимпия.
— „Голям приятел на църквата ще падне, но не преди да събуди отглас в последния дом на нашия блажен спасител. Когато статуята на блажената майка заплаче, ще знаеш, че краят на света наближава“.
— Не звучи много обнадеждаващо, а? — попита Клийна.
— Нямаше да ни пратят тук, ако не можем нищо да направим — заяви Йоаким. — Дошли сме с цел на това място.
На четвъртата мозайка имаше портокалови дръвчета около фонтан. В дъното се виждаше храм, но с ислямска архитектура, а не византийска или готическа. Лурдс познаваше дългата и интересна история на църквата, защото беше учил там известно време.
— Тази църква — предполагам, че е църква — не прилича на останалите две — каза Клийна.
— Храм е — отвърна Олимпия. — Това е Голямата джамия в Кордоба.
— Джамията не е място, на което бих очаквал да открия християнски находки.
— Двете култури редовно са си сменяли храмовете — отвърна Олимпия. — „Света София“ е станала ислямски храм, също както и Голямата джамия в Кордоба, Испания.
— Изглежда така, сякаш винаги си е била джамия — каза Клийна.
— Не, първоначално е била вестготска църква.
— Няма да се преструвам, че знам какво е това.
— Това е готско племе. Няма нищо общо с вампири — сопна се Олимпия.
— Това го разбрах.
— Само проверявам. Да не избързвам с материала.
— Ще ти кажа, ако избързаш.
— И така — продължи Олимпия, — вестготите започнали да строят църквата в началото на седми век. После дошли мюсюлманите. Емир Абд ар Рахман I си я присвоил и я кръстил на жена си. Започнал да я реконструира и това траяло двеста години.
— Е, добре, сега чия е?
— Крал Фердинанд III Кастилски си възвърнал църквата обратно през 1236 година и впоследствие била прекръстена на „Катедрала на Успение Богородично“.