— Приличам ли ти на луд?
— Не, не ми приличаш. Имаш вид на страшно уморен човек.
— Чувствам се невероятно уморен. Последните няколко дни, последните три седмици, са ми като в мъгла.
— Но все пак си открил Луцифер.
— Честно казано — отвърна Лурдс, — не съм го търсил и явно не е толкова трудно.
— Защото той те е търсил.
Лурдс усети студен полъх по гърба си.
— Неприятна мисъл — отговори той.
Отец Гейбриъл подръпна брадата си.
— Вицепрезидентът на Съединените щати.
— Да.
— Със сигурност ти трябва малко време, за да свикнеш.
— Така е.
Отец Гейбриъл се усмихна.
— Но никак не съм изненадан, че нашият Луцифер е решил да влезе в политиката. Макар че можеше и по-лошо да е.
— По-лошо?
— Можеше да стане телевизионен евангелист.
Въпреки напрегнатото положение Лурдс се разсмя.
Отец Гейбриъл не остана по-назад, а после попита:
— Как мога да ти помогна, Томас?
— Имам нужда от място, където да работя — отвърна Лурдс. — Безопасно място.
Отец Гейбриъл кимна.
— Разбира се.
— Достатъчно място и за спътниците ми.
— Единият е жена?
— Всъщност са две.
— Включително червенокоската зад онова дърво, която се прави на разсеяна?
Клийна изруга, което накара Лурдс да се усмихне. Тя направи неприличен жест към свещеника.
— Изискана млада дама — засмя се отец Гейбриъл. — Да разбирам ли, че си в непрекъсната връзка с нея.
— Да.
— С две жени по-трудно се оправя, човек, отколкото с една — рече отецът.
— Каза, че този човек ти бил като баща — обади се Клийна.
— Така е — отвърна Лурдс.
— Нищо чудно, че имаш морал на уличен котарак.
— Недей така, той е свещеник.
Клийна изглеждаше поразена.
— Остави ме да покажа среден пръст на свещеник?
— Не си ми искала разрешение, нито ме предупреди какво смяташ да правиш.
— Ти си идиот!
— Не аз показах среден пръст на свещеник.
Отец Гейбриъл помаха на Клийна и тя засрамено му помаха в отговор.
— Няма вид на лингвистка — рече свещеникът.
— За щастие няма вид и на контрабандистка на оръжие — отвърна Лурдс.
— Така те мразя в момента — рече Клийна.
— Сигурно и отдавна не се е изповядвала — рече Лурдс.
Клийна изруга в ухото му.
— Освен подслон и безопасно място, на което да работиш, имаш ли нужда от още нещо? — попита отец Гейбриъл.
— Книги — рече Лурдс. — Ще имам нужда от някои от специалните книги, които Ватикана държи заключени. Трябва да разчета езика. Ще е трудно, защото е разделен на четири части.
— Добре. — Отец Гейбриъл се изправи. — Караш ли?
— Взехме такси.
— Оставяш живота си в божиите ръце. — Отец Гейбриъл тръгна да си ходи. — Хайде, Томас! Можеш да се повозиш с мен, няколко телефонни обаждания и всичко ще е уредено, докато стигнем там, където отиваме.
— Хвърли поглед през рамо и видя, че Клийна ги следва.
— Безочливата ти малка приятелка може да дойде с нас, стига да обещае, че няма да прави циркове.
Клийна изчака отец Гейбриъл да извърне поглед и показа среден пръст на Лурдс.
— Господ го видя — рече свещеникът.
Уморен и отчаян, Лурдс влезе в огромната кухня, където отец Гейбриъл въртеше няколко тенджери върху печката. Лурдс знаеше, че в тях има различни видове паста и зеленчуци. Свещеникът дори беше успял да изпече хляб и от голямата тава се носеше приятен аромат.
Апартаментът имаше шест спални, три бани, огромна кухня и трапезария и обширно общо помещение. Лурдс не можеше да си представи колко голямо семейство трябва да е живяло тук. Не можеше да си представи и къде са отишли. Когато попита отец Гейбриъл за това, старият свещеник просто махна с ръка.
— Някои хора имат стари грехове, от които не могат да се отърват — рече той. — От време на време им давам шанс да направят някоя добрина.
Нямаше кой знае какви удобства, но Лурдс се мъчеше със загадката на последния език.
Взе едно от хлебчетата, които току-що бяха извадени от фурната. Наложи се да го подхвърля от едната ръка в другата, защото беше ужасно горещо. Когато най-сетне то изстина достатъчно, той го разтвори и го натъпка със сирене.