— Знаете ли какво? Нямам нужда от скандал. Имам нужда от сън. Вие двамата си се разбирайте. Аз смятам да поспя още няколко часа.
Тя грабна тениската от пода и я облече, обу си бикините, взе възглавница и одеяло и излезе от стаята.
— Сутрин е много кисела — рече Лурдс.
Олимпия повдигна вежди.
— Аз дойдох сутринта, за да ти направя закуска.
— Една закуска ще ми дойде добре — отвърна Лурдс, беше готов да се съгласи с всичко.
— Сега вече можеш да си я приготвиш сам.
— О, да, мога да го направя.
— Как върви работата, която би трябвало да вършиш?
— Не знам. — Лурдс седна и се облегна на таблата на леглото. — Всеки път, когато си мисля, че правя пробив, нещо не се получава.
— Виж, ще говорим за връзката ни друг път. Явно, не ти е приятно.
Това беше повече от явно.
— Но мога да се държа като възрастна. Ние сме двама възрастни.
Трима, всъщност, помисли си Лурдс и едва се сдържа да не го изтъкне. Не беше добре да го споменава.
— Най-важен е преводът на Свитъка на радостта. Следиш ли новините от Саудитска Арабия?
— Да, донякъде. Отец Гейбриъл ме осведомява.
— Нещата там се влошават. В Залива са струпани американски военни части. Много хора очакват вицепрезидентът да изпрати войски вътре.
— Ако го сторят — рече Лурдс, — Близкият изток ще бъде разкъсван от войни години наред.
— Знам, и когато стане така, насилието може да залее Истанбул и Турция. Искам семейството ми да е в безопасност, Томас.
— Разбирам. Правя всичко по силите си, Олимпия.
— Знам. Нямаше да ти кажа нищо, но те видях тук с нея и… — Олимпия поклати глава.
В този миг сателитният телефон на Лурдс иззвъня. Беше благодарен за прекъсването.
Докато не чу гласа.
— Професор Лурдс?
Беше чувал този глас много пъти. Обикновено в политически предавания и в новинарски интервюта. Гласът беше мечтата на всеки оратор.
— Да — отвърна Лурдс.
— Предполагам, че знаете кой ви се обажда?
— Знам.
— Това, което не знаете, е, че държа по-малката сестра на Клийна в ръцете си. Не тук, в Саудитска Арабия, а в Съединените щати. Или ще дойдете да се срещнем, или ще я убия.
Лурдс си пое бавно и внимателно дъх.
— Добре. Къде искате да се срещнем?
Страх душеше Лурдс, докато стоеше пред изхода за пътници на летището. Късни пасажери изпълваха терминала. Заради случващото се в Близкия изток въздушният транспорт изпитваше трудности и придвижването беше трудно.
Олимпия стоеше до него и той усещаше напрежението, които струеше от нея.
— Нали знаеш, че не е нужно да го правиш?
Лурдс я погледна, без да изпуска от очи хората, които се провираха около тях. След всичко случило се през последните няколко седмици, изпитваше истинска параноя от тълпящи се около него мъже и жени.
— Знам. — Лурдс сниши глас, едва се чуваше от шума на летището и съобщенията за палети.
— Не знаем дали Уебстър държи сестрата на Клийна.
— Клийна казва, че сестра й не е там, където я е оставила в Ню Йорк.
— Как хората на Уебстър са я открили толкова бързо?
— Той е вицепрезидент на Съединените щати — „И паднал ангел“.
Олимпия се вгледа в очите му.
— Не затова те извиках тук, Томас.
Той усети, че тя се чувства виновна, и се усмихна въпреки страха и съмненията.
— Знам.
— Не биваше да пострадаш. Не биваше да бъдеш изложен на опасност. — Сълзи проблеснаха в очите й.
— Не мисля, че някой от нас има право да очаква безопасност и сигурност при сегашните условия. Виж кой е по петите ни.
— Знам.
— Йоан от Патмос е предвидил всичко това. — Лурдс я стисна за раменете. — Дал ни е оръжието, от което се нуждаем, за да сразим врага.
— Щях да се чувствам по-добре, ако беше превел Свитъка на радостта.
— Аз също.
— Не искам да прозвучи като обвинение.
Лурдс я целуна по челото и вдъхна аромата й.
— Знам.
— Колкото и да ми се иска, още не мога да ти простя заради Клийна.
Той я прегърна и кимна.
— Разбирам.
— Понякога си като дете в сладкарски магазин. — Олимпия извърна глава към него. — Толкова си инфантилен и егоистичен. Но мисля, че заради това си толкова отдаден на работата си и толкова добър.