Спокойствието й го изненада. После се замисли за факта, че сестра й беше пленена. Знаеше, че похитителите ги чака страшна разплата.
Гласът на Клийна го накара отново да се съсредоточи.
— Знаеш ли къде е Лурдс?
Севки насочи вниманието си обратно към компютрите и започна да чатка по клавиатурата. На един от мониторите се появи карта на Икономическия град на крал Абдула. Синя светлина пулсираше на екрана.
— Все още е на час и нещо от града. — Севки проследи сигнала на джипиеса и потвърди данните си. — Докато Екарт е с Лурдс, ще знаем къде е. Ако се разделят, нищо не гарантирам.
— Няма да се разделят. Екарт е един от доверените хора на Уебстър.
Уебстър. Севки още не можеше да приеме факта, че вицепрезидентът на Съединените щати стои зад сегашните безредици в Близкия изток. Израснал в Турция, където американското военно присъствие беше продължило с години, той беше свикнал с американската политика и начин на мислене. Не беше съгласен с голяма част от тях, но винаги беше вярвал, че американското правителство стои зад всичко случващо се.
Правителството, не един човек.
— Предполагаме, че Екарт е един от най-добрите му хора.
— Вярвам на предположенията ни.
А и в момента не разполагаха с нищо друго. Севки се почувства виновен от тази мисъл. Знаеше, че трябва да има вяра. Нали за това беше всичко? Отпъди тревогите и се съсредоточи върху ролята си.
— Да се надяваме също, че джипиес локаторът, който лепнахме на Екарт, не е даден на някой друг, за да ни отклони по фалшива следа.
— Засега проследяващото устройство се движи в правилната посока. Да видим докъде ще ни заведе.
— Добре. — Севки отново пресметна разстоянието. — Разполагаш вероятно с петдесет минути, преди професор Лурдс да се приземи.
— Тогава да ги използваме ефективно.
Севки мълчаливо наблюдаваше как мигащата светлинна бавно прекосява монитора.
Икономическият град на крал Абдула
Саудитска Арабия
Уебстър наблюдаваше кадрите от уличните сражения из целия град. Нови боеве избухваха по границата и се лееше все повече кръв.
— Изглежда войната ви всеки момент ще избухне, господин вицепрезидент. — Вики се приближи до него. Очите й горяха от възбуда. Слушалката с микрофона стигаше до устата й и тя си водеше бележки с една ръка на джобния компютър.
— Не е достатъчно голяма. — Уебстър крачеше из стаята и усещаше как вълнението напира в него. Беше чакал толкова дълго това да се случи. — Не още. Но скоро. Колко време е нужно на хората ти да започнат да предават на живо?
— Осемнайсет или деветнайсет минути?
— Сигурна ли си, че мога да привлека вниманието, което искам?
Вики му се усмихна и го потупа по бузата.
— Всички погледи са насочени към вас, господин вицепрезидент. Пленник на вражеска територия, когато светът е на ръба на катастрофа. Всички искат да говорят с вас. Най-трудната част е да решим на кого да оставим петнайсетте секунди слава с вас.
— Само петнайсет секунди. — Уебстър беше категоричен за това. Това беше неговото шоу, неговата игра и той щеше да ръководи нещата.
— Разбира се, господин вицепрезидент. Вие ще бъдете човекът, който знае всички отговори. Наредили сме известни лица и религиозни лидери.
— Без политици?
— Без политици. Ще говорите пред хора, известни на публиката по целия свят. Актьори, наградени с „Оскар“. Няколко телевизионни проповедници.
— Все хора, които знаят как да привличат внимание.
Вики се усмихна.
— Разбира се. И все поддръжници на тезата, че напрежението в Близкия изток опасно нараства. — Тя го погледна. — Сигурен ли сте, че когато отправите молбата си за помощ, ще се измъкнем оттук? Ако принц Халид не е искал да ни задържи като заложници дотогава, после със сигурност ще реши да го направи.
— Разчитам младият ни принц да постъпи точно така. — Уебстър замълча, гледаше как саудитски танк прегазва тълпа хора. — Затова те помолих да осигуриш екип, който да предава „бягството“ на живо. Екарт ще се погрижи за нас тогава.
— Къде е Екарт?
Уебстър си погледна часовника.
— Самолетът му трябва да се приземи всеки момент. Ще ми се обади веднага щом слезе.
— И ще доведе професор Лурдс?
— Да. — Уебстър нямаше търпение. Щом Свитъкът на радостта попаднеше в ръцете му, нямаше да има връщане назад. Всичко щеше да е под негова власт.