— Лошото е, че са взаимно изключващи се, а не взаимноизгодни.
— За това трябва да се разбереш с господ — отвърна Уебстър. — Аз не играя по правилата. Ако зависеше от мен, нямаше да създам оръжие, което врагът ми да може да използва срещу мен.
— Май е бил прекалено снизходителен, като е оставил най-големия си враг жив.
Уебстър се ухили.
— О, нямаше друг избор, след като създаде светлината и мрака. Просто не можеш да имаш едното без другото. И се опита да ви опази, вас, човеците, да не разберете, че съществуват неща като добро и зло.
Стомахът на Лурдс се обърна и заплаши да се изпразни. Макар че знаеше с кого разговаря, част от него не искаше да приеме, че това наистина се случва.
— Точно така — рече Уебстър и се приближи към него. — Можеш да ме видиш, чуеш, знаеш кой съм и първият ти порив е да отречеш съществуването ми. Вие, хората се прехласвате пред един господ, когото не можете да докоснете, и се мъчите да вярвате в него, но мен отричате. — Той се усмихна. — Разбира се, това не ви пречи да ме обвинявате за всичко лошо в живота си.
— Мисля, че повечето хора винят господ за това.
Уебстър го цапардоса с опакото на ръката си толкова бързо, че Лурдс не усети удара, докато главата му не политна назад и болка не изпълни дясното му слепоочие. Той разтърка челюстта си, помисли си, че е счупена.
Никой от хората в помещението не реагира на удара.
— Няма да търпя безочието ви — рече Уебстър с тих заплашителен глас. — Нито по-нататъшното ви съществуване, ако продължавате с грубото държание.
Лурдс се надяваше, че Клийна и Йоаким са намерили начин да влязат в сградата. Планът им беше отчаян, но нямаше друг начин той да се приближи до Уебстър. Нещата щяха да са по-добри, ако вече беше превел Свитъка. Тайните на ръкописа обаче продължаваха да му убягват. Но беше сигурен, че е близо. Символите се въртяха в ума му. Трябваше му само ключът за подредбата им.
— Вие, хората, се нуждаете от мен — рече Уебстър. — Господ, на когото се кланяте, е оставил празнина в живота ви. Той не влиза в досег с вас всеки ден. Аз ще го правя.
— Контрол, искате да кажете?
— Управление.
— Робство под друго название.
Уебстър въздъхна.
— Знаете ли колко изгубени хора има по света? Колко не знаят как да продължат живота си?
Лурдс не отговори.
— Всички до един — отвърна Уебстър и сви юмрук пред лицето му — искат бог, който да ги води всеки ден. Който да им даде смисъл и цел. Който да утвърждава делата им. Затова хората ще се обърнат към мен.
— Аз няма да се обърна. — Думите излязоха от устата на Лурдс, преди да се усети. — Не всички ще го направят.
— Тези, които не го направят, ще умрат. Ще ги смажа и ще оставя труповете им да гният по улиците.
— Може да си надарен, но това не значи, че всички ще те последват. Има хора, които познават истинската ти същност.
Уебстър поклати глава.
— Те са ходещи мъртъвци. Вече са престанали да съществуват, но още не го знаят.
— Това е проблемът със свободната воля — тихо отвърна Лурдс. — Нещо толкова малко и на пръв поглед незначително. И в същото време толкова силно.
— Удивително нещо. Най-голямата свобода на човечеството и най-голямото му заробване. Ако питаш мен, аз предлагам много по-добра сделка.
— Няма значение. Накрая ще бъдеш сразен.
— Само ако вярваш в празна риторика.
— На Йоан от Патмос не му е изглеждало празна риторика.
— Йоан от Патмос е бил обезумял старец. Дори римокатолическата църква е съгласна по този въпрос с мен.
— Предсказал е, че ще дойдеш.
— Разбира се, че го е предсказал. Тук съм от началото на човечеството?
— И още не си успял да го завладееш. — Лурдс поклати глава. — Сигурно е много отчайващо.
— Покоряване. Унищожение. — Уебстър сви рамене. — Все ми е едно. Вече съм оставил трайна диря на този свят. Хората открай време говорят за мен и се боят от мен. — Той се усмихна. — Мога да го преживея.
Лурдс усети как го побиват все по-силни тръпки от злото, вселило се в този човек. Такова нещо не беше преживявал. Беше ужасен и целият трепереше.
Уебстър си погледна часовника.
— Не ми остава много време. — Запъти се към съседната врата. — Телевизионен екип чака, за да чуе горещата ми молба за помощ към президента. Обещавам, че ще бъде пламенно. После, разбира се, ще излъчат „бягството от Саудитска Арабия и злия принц Халид“, както съм го запланувал.