— Пламенно? Знаех си, че ще има огън.
Уебстър се изсмя.
— Забавно е, когато сте наблизо, професор Лурдс. Но сте прекалено опасен за мен. След като Братството на Свитъка така и не използва последния ръкопис на Йоан от Патмос, особено след като беше разделен на части и скрит…
— Знаел си за това?
— Разбира се, че знаех. Кой мислиш, че дирижираше цялата работа?
Лурдс се замисли, не можеше да повярва. Но все пак имаше логика.
— Преследвах тези хора — похвали се Уебстър. — И понякога откривах някой по-слаб и го използвах. С течение на годините все по-малко от тях знаеха за какво служи Свитъкът и как да го разчетат. — Той замълча. — Помислих си, че най-сетне е изгубен завинаги по време на Четвъртия кръстоносен поход, когато успях да разцепя Църквата.
— Ти ли го направи?
Уебстър леко се поклони.
— Разбира се. Изпробвах си силите. Събери двама души заедно, където искаш по света, и аз ще се озова при тях. Аз съм параноята, която преследва свободната воля. Аз съм висящото съмнение и злонамереното предателство. — Той замълча. — Дай сега да видим Свитъка!
Екарт пристъпи напред и подаде на Уебстър дървения цилиндър. Вицепрезидентът то отвори и внимателно изсипа съдържанието му върху дланта си. Свитъкът се плъзна и той умело го хвана. Отвори го за миг, после го захвърли гневно и се втренчи в Лурдс.
— Предупредих те да не си играеш с мен. Къде е Свитъкът на радостта?
Протегнала напред пистолет със заглушител, Клийна почти тичаше през подземния тунел, водещ към сградата, където бяха отвели Лурдс. Проходът бе по-дълъг от очакваното.
— Сигурни ли сме, че това е пътят?
— Да — отвърна Севки без колебание. — Беше голям подвиг да открия плановете на сградата. Не мога да ти опиша колко много си ми задължена.
— След като помогна за спасяването на света, може да обсъдим колко голям е дългът ми.
— Да, добре.
Севки звучеше така, сякаш не вярваше в онова, което ставаше. Клийна не го винеше. Дори и след всичко, което беше видяла, и на нея самата й беше трудно да повярва. Това бе една от силите на Уебстър, напомни си тя. Йоаким и Братството ги бяха предупредили.
Тунелът рязко свърши във фоайе с няколко асансьора.
— Тук. — Йоаким продължи надясно и откри вратата към стълбището. Понечи да я отвори.
— Не! — спря го Севки. — Вратата е с аларма.
Йоаким отдръпна ръка.
— Можеш ли да обезвредиш алармата оттам? — Клийна се приближи и огледа алармената система.
— Не, опитах. Ако пробвам, мога да я задействам и тогава с вас е свършено.
Клийна прибра пистолета си и извади калъфа с инструменти от джоба на якето си. Беше с бронежилетка, както и монасите. Огледа напрегнато ключалката.
— Мога ли да направя нещо? — Йоаким стоеше наблизо.
— Ще се оправя. — Пот се стичаше по челото й. — Севки, имаш ли достъп до охранителните камери на сградата.
Той звучеше разсеяно, когато отговори:
— Ще имам. Вероятно преди да си се справила с ключалката. Някой вътре вече е повишил нивото на киберсигурността в сградата. — Той замълча, после рече със задоволство: — Пичът си го бива.
— Свърши ли? — Клийна се оправи с първата ключалка и мина на втората.
— Досега не съм те провалял.
— Може да си запазим хвалебствията за след смъртта — рече тя и веднага си даде сметка колко неподходящи са тези думи.
— Нека да го сметнем за успешно изпълнена мисия, а?
Клийна не му обърна внимание, защото и последната електронна ключалка се предаде. Като сдържаше дъха си, тя сложи ръка на вратата и я бутна.
Вратата се отвори и Клийна поведе монасите по стъпалата.
Лурдс се уплаши, когато осъзна напълно в каква опасност се намира. Не беше сигурен дали Уебстър ще различи свитъците, но явно имаше нещо, което ги свързва.
— Няма да позволя да ме разиграват — изрева Уебстър.
— Ще наредя да убият момичето. — Извади телефона от джоба си.
— Добре. — Лурдс си свали шапката, както беше с вързани ръце, и бръкна вътре. Извади от подплатата найлоновия плик със Свитъка на радостта. Беше удивен, че документ, който имаше силата да спаси света, може да се побере в шапката му.
Уебстър се приближи и протегна ръка, но нещо сякаш го възпря. Той махна на Екарт и нареди: