— Вземи го!
Екарт дръпна Свитъка от вързаните ръце на Лурдс.
— Искате ли да го проверите?
— Не. — Уебстър изтри ръце в панталоните си. — Не. Това е Свитъкът. Просто го пази.
Екарт пъхна документа в якето си.
— Е, професор Лурдс — рече Уебстър, — добре дошли на свършека на света такъв, какъвто го познавате. През следващите няколко минути ходът на човешката история драматично ще се промени. — Той погледна към Екарт. — Доведи го. — После се отправи към съседната стая.
Грубата ръка на Екарт хвана Лурдс за врата и той трябваше да последва Уебстър.
Съседната стая имаше вид на същински пъкъл. Стените бяха омазани с кръв, а по изящната ламперия имаше дупки от куршуми. На пода имаше половин дузина трупове.
Уебстър махна театрално.
— Достатъчно убедително ли ти изглежда? — Ритна едно от телата. — По улиците има много хора, които чакат да станат жертви.
Без да вярва на очите си, Лурдс огледа останалите хора в стаята. Никой не изглеждаше изненадан или ужасен. Не знаеше дали е заради уменията на Луцифер, или пък бяха инвестирали толкова много в изхода на машинациите му, че не ги беше грижа.
Уебстър се пресегна, топна пръсти в топлата кръв на един от мъртъвците и внимателно я размаза по лицето си. Усмихна се като дете в нощта на Вси светии.
— Ефектно, нали? И всички ще повярват, че това е моята кръв.
Лурдс не каза нищо.
— Хайде, професоре. При всички тези лекции и цялото внимание, няма как да не си развил чувство за театралност.
— Към това не бих могъл да развия нищо друго, освен отвращение — отвърна Лурдс.
Уебстър се изсмя и намаза с кръв опакото на едната си ръка.
— Дяволът е в подробностите, професоре. Не си ли чувал тази приказка?
Лурдс замълча.
— Сега трябва да отправя молба. И то такава, че да докара американски военни части в тази страна, по невиждан досега начин, и то абсолютно неприемлив за принц Халид и за целия Близък изток — Уебстър кимна към една жена. — Да го направим!
Телевизионен екип се приближи към Уебстър и светлините се включиха.
Лурдс наблюдаваше мълчаливо и се надяваше, че Клийна и Йоаким са някъде наблизо.
— Вътре съм.
Клийна стоеше пред вратата на стълбището и гледаше надолу по коридора. Охраната стоеше на пост.
— Добре, сега ми намери Лурдс. — Държеше пистолета си с две ръце.
— Намерих го — отвърна Севки. — През две стаи. Хей, по телевизията прекъснаха за специално обръщение на живо от вицепрезидент Уебстър.
Клийна влезе през вратата, вдигна пистолета и застреля първия мъж в лицето, преди той да вдигне пушката си. Йоаким и монасите я последваха.
— Сънародници мои — каза сладкодумно Уебстър пред микрофона, — обръщам се към вас в тежък момент. Както знаете, дойдох в Саудитска Арабия на миротворческа мисия. За съжаление нещата се развиха зле и не успях да постигна това, на което се надявах.
Лурдс стисна зъби и преглътна с мъка.
— Сега се намирам в опасност, от която се надявам да ви спася — продължи Уебстър. — Неколкократно опитах да преговарям за прекратяване на огъня, но се озовах в безизходица. — Той размаха ръце, за да покаже труповете наоколо. — Както виждате, няколко души от спецотрядите платиха с живота си, за да ми помогнат.
Лурдс се огледа и с изненада откри, че неколцина от журналистите плачат. Сигурен беше, че не познават никого от мъртъвците.
— В този момент — продължи Уебстър — не ми остава друго, освен да помоля президента да издаде заповед…
Вратата се отвори с трясък и Клийна, Йоаким и останалите монаси влетяха в стаята. Автоматична стрелба изпълни помещението. Лурдс се хвърли на пода и Екарт направи същото.
Три куршума се забиха в гърдите на Уебстър. Изненадан, той погледна надолу и видя кръв да избива през ризата му.
Помещението се превърна в истински ад — куршуми свистяха, а монасите хвърляха зашеметяващи гранати. Няколко от телевизионните камери станаха жертва на куршумите, а журналистите се пръснаха да се крият.
— Хванете Лурдс! — изкрещя Уебстър. Беше се изгубил някъде сред мъглата и проблясванията на гранатите. — Хванете Лурдс веднага!
Екарт сграбчи професора и го изправи на крака. Уебстър побягна към вратата в дъното на помещението и Екарт повлече Лурдс по петите му.
Чуха се още изстрели.