С напредъка на изследванията със стволови клетки и собствените му инвестиции в тази област, върху Уебстър отново бе оказан законодателен натиск. Това бе първото голямо препятствие в кариерата му, но не задълго.
Съпругата на Уебстър, Ванеса Харт Уебстър, бивша Мис Америка, която бе спечелила сърцата на народа с красотата и прекрасния си глас, беше пълна противоположност на съпруга си. Бляскава и образована, тя обичаше децата и животните. Камерата пък обичаше нея. След като приключи с ангажиментите си като Мис Америка, тя започна работа при Уебстър. Скоро се ожениха и бяха неразделни.
Ванеса Уебстър бе ходила три пъти в Близкия изток, за да повдига духа на войниците. Хазартните компании на съпруга й бяха дарили продукти на стойност милиони долари на младите войници. Системата „Уебплей“ и новаторските й игри бяха получили огромно медийно отразяване чрез военните. Ванеса организира благотворителна медицинска помощ за децата и войниците, ранени във войната. Съпругът й допринасяше много за каузи, които подпомагаха войниците и семействата им. В медиите започна да се говори за „Войната на Ванеса“.
На петата година от брака им обаче Ванеса бе покосена от рак на панкреаса. По това време вече беше водеща на собствено шоу в националния ефир, посветено на намирането на благотворителни прояви, които могат да се възползват от парите на съпруга й. Докато се бореше с рака, тя се превърна в защитник на изследванията със стволови клетки за лечение на ракови заболявания. Народът и ужасеният й съпруг я гледаха как вехне и умира повече от година.
После хората тъгуваха заедно с трийсет и една годишния Елиът Уебстър, който погребваше красивата си и щедра съпруга. След като прекара една година извън погледа на публиката, Уебстър се завърна и заяви, че ще се кандидатира за сенатор в Ню Хампшир.
— Още от момче — каза той с твърда решимост — се занимавам с технологии и наука. Захванах се с бизнес само защото се нуждаех от средства, за да продължа изследването на новите технологии. Времето, прекарано със скъпата ми Ванеса, ме научи на много. Загубата й, задето загърбихме науката, която можеше да спаси и нея, и милиони други хора, е прекомерна за мен. Когато стана сенатор, ще работя за отстраняването на пречките, които зле информираният Конгрес поставя пред науката. Ще върна бъдещето на всички хора.
Тази декларация, ВРЪЩАНЕТО НА БЪДЕЩЕТО, се превърна в призив първо в Ню Хампшир, а после и към цялата нация. Дванайсет години по-късно президент Майкъл Уегънър избра Уебстър за свой подгласник. Спечелиха изборите със съкрушителна победа.
С всички контакти, които бе направил, докато подкрепяше усилията на жена си в Близкия изток, Уебстър бе пръв избраник за мирните преговори там.
Както и за много други неща.
— Добър вечер, Джими! — каза вицепрезидентът. — Радвам се да те видя.
— И аз се радвам да ви видя, сър. — Доусън пое ръката му и я стисна набързо. Както винаги, през него премина познатото електричество. Самата близост до вицепрезидента сякаш вдъхваше здраве и оптимизъм у хората, дори и у тези, които го познаваха добре. Краткото докосване почти накара Доусън да забрави за фиаското в Истанбул.
— Заповядай, седни. — Уебстър махна със салфетката към плюшения стол от дясната си страна. Помещението беше малко и елегантно, пригодено за празненство в тесен кръг.
Доусън седна. Уебстър винаги го слагаше от дясната си страна. На Доусън му допадаше усещането да бъде дясната ръка на вицепрезидента. Уебстър много го биваше именно в дребните неща, в незначителните подробности.
— Позволих си волността да поръчам вечеря — рече той. — Дано да нямаш нищо против, но знам, че й двамата сме зле с времето.
— Сигурен съм, че каквото й да сте поръчали, ще бъде чудесно, сър.
Уебстър наля две чаши вино и подаде едната на Доусън.
— Какво ще кажеш да се отървем от белия слон в стаята, Джими — предложи Уебстър. — За да можем да се нахраним спокойно.
— Да, сър. — Напрежението му нарасна.
— Не ми е приятно, че изгубихме професор Томас Лурдс в Истанбул.
— Да, сър.
— Знам, че и на теб не ти е приятно.
— Не, сър. Не искам да ми става навик да ви разочаровам.
Уебстър го потупа по рамото и се усмихна.
— Имам списък с хора, на които мога да разчитам за всичко. Ти си най-отгоре.
— Благодаря, сър.
Уебстър си взе хлебче от покритото панерче в средата на масата, после предложи и на Доусън.