Выбрать главу

— Значи той е основата на този език? — попита Кайин.

— Може да е и на основа на микенския гръцки или старогръцкия.

— Толкова ли са различни?

— Разбира се, че са различни — отвърна Лурдс. — Гърците били търговци. Пътували по целия познат свят. И се радвали на успех в начинанията си, което карало другите народи. Да искат да бъдат като тях. Микенският гръцки е най-древният гръцки език, който можем да изследваме. На Кносос и Пилос били открити няколко глинени плочки, които останали непреведени чак до 1952 година. Представлявали основно описи и списъци, счетоводни дела. Езикът имал седем граматични падежа, включително дателен, местен и творителен. Двата последни падежа изпаднали от употреба при зараждането на класическия гръцки, а дателният изпаднал от модерния гръцки.

Вълнението пулсираше в Лурдс, докато умът му се бореше със символите. Почти успя да разгадае част от тях, не значението, а съчетанието им.

— Старогръцкият се използвал много в Константинопол. В по-голямата част от Европа престанали да го използват през Средновековието, но след като Константинопол бил завладян от Мехмед II, старогръцкият процъфтял отново за кратко заради хората, които избягали от града. В Константинопол се използвал както старогръцки, така и койне.

— Кой е преобладавал? — попита младата жена.

— Това е интересен въпрос. — Лурдс усети искрица на задоволство. Дори тук, под прицел, му харесваше да е преподавател. „Има нещо сбъркано в теб, приятелю“. — В Рим предпочитали старогръцкия, защото го смятали за по-чист. Койне всъщност е смесица от няколко гръцки диалекта с атическия, езика, който се говорел в Атина. Както споменах, този език се разпространил най-вече чрез войските на Александър Велики и се говорел от Египет до индия. Ранните християни възприели койне, най-вероятно за да се разграничат от римляните и техните богове, които също били взети от гръцкия пантеон. Апостолите проповядвали на койне. Той станал известен като александрийски диалект, пост класически гръцки и новозаветен гръцки, защото апостолите написали Новия завет на него.

— Апостолите? — попита Кайин.

Лурдс кимна разсеяно, все още се опитваше да осмисли езика.

— Как може да знаете толкова много, а да не можете още да го прочетете? — попита жената.

— Да знаеш нещо за езика, не е същото като да го четеш. Както казах, езикът се развива, понякога дори от поколение до поколение. И ако има някой, който умишлено се опитва да скрие информация, както смятам, че е сторено тук, разгадаването на езика става още по-трудно. Ако се замислите за Новия завет и последвалите му преводи, които са разделили църкви и религии, ще разберете за какво говоря. — Погледна към нея. — Като се има предвид религиозното деление между Англия и Ирландия, мислех, че сте наясно с това.

— Религията е щекотлива тема.

— Ще ви дам друг пример. Случвало ли ви се е да напишете бележка, а след няколко дни да я видите и да се зачудите защо сте я писали?

— Не.

Лурдс въздъхна и уморено потърка челото си.

— На мен ми се е случвало. Представете си, че сте го направили и не можете да се сетите защо изобщо сте написали тази бележка. Сега нека вместо няколко дни да са минали стотици години. Дори хиляди, за да станат нещата по-интересни. Смятате ли, че ако ви делят поколения от автора, ще разберете съдържанието на съобщението, дори и да успеете да го прочете?

Кайин се замисли, преди да се обади:

— Ето какво ще ви кажа, професоре. На прав път сте. Казаха ми, че посланието наистина е на един от апостолите.

Вълнението на Лурдс нарасна. Той остави бутилката с вода и хвана книгата с две ръце. Отчаяно се взираше в написаните редове. Повече от всичко му се искаше да разгадае тайните, които се криеха в думите.

— А сега ми кажете нещо за писанието, което ще ви спаси живота. — В интонацията на Кайин се криеше смъртна заплаха. Пистолетът лежеше на скута му.

— Това предупреждение ли е, или заповед?

— Малко се уморих от тези мъгляви отговори.

Лурдс посочи една от думите.

— Смятам, че тази дума „диамартуромай“ е на койне. Означава „да заклеймиш“. В Новия завет, във втората глава на „Тимотей“, Павел предупреждава Тимотей за опасността от лъжливи проповеди. Тимотей трябва да се съсредоточи върху божията истина и да проповядва, че Сатаната е лъжец и поражда лъжи.