— Може и да бъркате, кой знае. — Лурдс примигваше в мрака и чакаше куршумите да разкъсат тялото му.
— Вие сте вещ във вашата специалност, професоре, а аз — в моята. Платиха добри пари — наполовина в действителност, — за да ви доведа тук. Сега, когато мислят, че можете да направите това, на което се надяват, ще искат да ви опазят жив.
Кайин извика заповед и в отговор порой от куршуми изтрещя през помещението. Жената веднага отвърна на огъня и явно улучи една от мишените си, прицелвайки се там, където беше видяла да просветва дуло. Един мъж се свлече в светлото петно, създадено от изоставените фенери.
Лурдс отново се опита да помръдне, но младата жена го държеше здраво.
— Не ви простреляха, професоре — прошепна тя в ухото му. — Виждате ли? Ценен сте за тях. Нарочно не ви улучват. И прекратиха огъня.
Въпреки страха си Лурдс знаеше, че тя е права. Докато стоеше в светлината на фенерите, беше лесна мишена.
— Явно крадците нямат чест, а, Кайин? — попита тя. — Няма нужда да ми отговаряш.
— Няма да се измъкнете жива оттук, госпожице Маккена — отвърна Кайин.
Тя стреля по посока на гласа, без да се поколебае. Рикошети се разхвърчаха диво из каменните стени. Един от тях мина притеснително близо до главата на Лурдс.
— Ако не внимавате — отсече той, — ще убиете и двама ни.
Тя не му обърна внимание.
— Още ли си там, Кайин?
Мъдро, помисли си Лурдс, Кайин не й отговори.
— Искате ли да се измъкнете оттук? — прошепна жената.
— С удоволствие — прошепна на свой ред Лурдс, — но мисля, че сте твърде амбициозна. Трябва само да изчакат да изпразните пистолета си, после ще ви се нахвърлят, преди да успеете да презаредите.
— Добре, професоре, впечатлихте всички с познанията си по езици, но понеже сега сте в моята научна сфера, аз ще давам уроците. Само слушайте внимателно, защото накрая ще има изпит.
— Какво се каните да…?
Тя навря горещото дуло на пистолета под брадичката му и извика:
— Или ни пускате да си вървим, или ще му пръсна главата.
7.
Нощен клуб „Смарагд“, Трентън стрийт
Бостън, Масачузетс
Съединени американски щати
16 март 2010
Доусън се чувстваше като гол без кола, но в Бостън трудно се шофираше. След като слезе от частния чартърен самолет, взе такси от международно летище „Лоуган“. Вече имаше чувството, че ранната вечеря с вицепрезидента е била предния ден, а не само преди няколко часа.
Дръпна маншета си и погледна ролекса. Показваше 11:54.
— Не се коси, човече — провикна се шофьорът отпред. Косата му бе на дълги масури и миришеше на ганджа. — Градът оживява през нощта. Случват се много неща. Добре ще се позабавляваш. Ще видиш.
Доусън не му обърна внимание. Таксиджията беше надул Боб Марли и музиката сякаш пасваше на неоновия живот в тъмните ъгълчета на града.
На Доусън му беше приятно да усеща 40-калибровия пистолет на хълбока си.
— Тоя клуб — рече шофьорът, докато спираше на адреса, — е малък, но съм чувал, че кърти. — Размаха юмрук във въздуха и се ухили.
— Радвам се да го чуя. — Доусън слезе от колата и дръпна няколко банкноти от навитата ролка.
— Колежанки ли си търсиш, мой човек? Чувал съм, че това място е тъпкано с тях.
— Да. — Доусън подаде на шофьора дължимото. Беше облечен с джинси, фланелка с дълъг ръкав и тясно велурено яке. Беше достатъчно суетен и знаеше, че може да мине за двайсет и осем годишен на приглушеното осветление в бара.
Нощен клуб „Смарагд“ се намираше между китайска пералня и магазин за електроника. Над него имаше апартаменти, където почти не светеше. Неонова реклама изписваше името на бара по дължина на закритата с пердета витрина.
На входа нямаше опашка, но имаше як охранител. Беше чернокож, с бръсната глава, златни вериги, клубна фланелка и кожено яке.
Доусън вдигна яката си, за да се предпази от студения северен вятър, и се запъти към бара. Охранителят му хвърли бегъл поглед и му махна да влиза.
Вътре беше претъпкано с колежани. Шумът беше оглушителен. На големите телевизионни екрани зад бара вървеше ESPN. На Източното крайбрежие още се играеха баскетболни мачове и „Бейзбол Тунайт“ излъчваше репортаж за пролетните тренировки.
Бриджит Маккена изпълняваше поръчки зад бара, движеше се грациозно и се справяше умело. Беше на деветнайсет, слаба и стройна, може би малко над метър и петдесет и петдесет кила с мокри дрехи. Не притежаваше ръста и изваяното тяло на сестра си. Носеше дългата си кестенява коса на конска опашка и изглеждаше по-малка от годините си.