— Мъжът каза, че ако не му се обадиш, ще ме убие.
Клийна преброи до десет, за да се успокои.
— Още ли си тук?
— Тук съм. Не се тревожи. Ще му се обадя.
— Добре, но тогава ще трябва да се тревожа за теб.
— Ще се оправя. — Клийна се насили да го каже весело, почти безгрижно. — Сигурно е някой клиент, който се е поразгорещил.
— В такъв случай е по-добре да нямаш вземане-даване с него повече.
— Няма. Обещавам. А сега се отърви от този телефон. И аз ще се отърва от моя, така че този номер няма да е валиден вече.
— Минаваме на резервния вариант ли?
— Да.
Резервният вариант беше компютърен контакт само чрез обяви, поместени в популярни сайтове за размяна на информация.
— Сигурна ли си? — попита Бриджит още по-тихо, издавайки страха си.
— Че всичко ще е наред ли?
— Да.
Клийна отговори незабавно и ласкаво:
— Съвсем сигурна съм. — Но сърцето й биеше много по-бързо от обичайното.
— Обичам те — рече Бриджит.
— И аз те обичам, хлапе. — Клийна прекъсна връзката с нежелание. Сълзи напираха в очите й, но не им позволи да се отронят. Огледа отново навалицата, не видя нищо подозрително и се запъти към най-близкото кошче за боклук. Пусна телефона в него и продължи.
„Продължавай да дишаш — повтаряше си тя. — Продължавай да дишаш и се съсредоточи. Който и да е ударил Бриджит, който и да я е заплашил, ще го накараш да си плати“.
Купи предплатена карта от мола и набра номера, който Бриджит й беше продиктувала. Кодът беше на Истанбул, в което нямаше много логика. Защо някой ще ходи в Бостън да заплашва Бриджит, щом като вече е в Истанбул?
Телефонът звънна само веднъж.
— А, госпожице Маккена. Знаех, че ще се обадите, но очаквах да го направите много по-рано.
— Бях заета — отвърна грубо Клийна. — И без имена, иначе затварям.
Това явно свари мъжа от другата страна неподготвен. Тя се възползва от паузата, за да се ослуша за шумове по линията. Гласът звучеше американски и прекалено самоуверено. Този мъж явно бе свикнал да се разпорежда.
— Слушайте — рече той доста по-рязко, — ще го направим по моя начин.
— Не — прекъсна го Клийна и се загледа в небето през витрината на фоайето.
— Сестра ви каза ли какво й обещах да направя с нея, ако…
— Спестете ми го. — Клийна си погледна часовника. — Имате още една минута и двайсет и три секунди, преди да затворя.
— Ако исках да проследя разговора, вече щях да съм го направил.
— Значи работите в някоя от разузнавателните агенции на САЩ? Няма как иначе, щом твърдите подобно нещо, и то без всякакво неудобство.
Мъжът не отговори.
— Не само това — продължи Клийна, — вие сте просто бюрократ. Мишка, която се прави на лъв. — Знаеше, че е опасно да го предизвиква, но това беше единственият начин да разбере повече за него.
Той изруга.
— Виждаш ли колко е лесно? — засмя се тя. — Колкото повече говориш, толкова повече научавам за теб. И трябва да си сигурен, че един ден, когато най-малко го очакваш, ще се приближа зад гърба ти и ще ти прережа гърлото.
— Сестра ти…
— По-голяма опасност от това не може да я грози, така че не си прави труда да ме заплашваш повече. — Биваше си я. Дори и баща й щеше да е впечатлен. — Седемнайсет секунди.
— Струваше ми един отряд — изръмжа мъжът.
— Онези говеда на летището? Моля те. — Клийна зачака мъжът да отхвърли обвинението. Вече беше сигурна, че си има работа с американска разузнавателна агенция, и лесно щеше да разбере коя.
— Затова сега ти ще си моят отряд.
Бинго, помисли си победоносно тя и отсече:
— Осем секунди.
— Искам да не се отделяш от мъжа, когото отвлече, и да ми кажеш какво е намислил. Можеш да ми звъниш на този номер по всяко време, денем и нощем.
— Закъсня. Вече го изгубих.
— В момента е в полицейското управление в Истанбул. Предлагам да идеш там и да го вземеш.
— Щом знаеш толкова много, за какво съм ти аз?
— Действай! И без номера. Ако си послушна, малката ти сестричка ще празнува следващия си рожден ден.
„Но не и ти“, обеща си Клийна.
— Ще ми е от полза да знам защо е толкова важен — рече тя.
— Казват, че любопитството погубило котката. В твоя случай може да погуби сестра ти. Заеми се със задачата. Обади ми се веднага, щом имаш новини, и ми се обаждай поне на всеки дванайсет часа. Знам, че няма да запазиш този телефон, така че няма да се опитвам да ти се обаждам.