Севки се усмихна.
— Искаш да си поиграеш с егото ми. — Кимна и се почука по челото. — Много добра стратегия. Явно наистина си го загазила.
— Така е.
Тази мисъл й развали апетита, но тя се насили да продължи да яде. Това беше едно от нещата, на които баща й я научи още в самото начало: когато беше уморена, спеше, когато имаше време, ядеше. Недохранен и изморен човек не може да действа в режим на оцеляване. А тя със сигурност беше в такъв.
— Не само аз съм го загазила — отвърна Клийна. — Имам по-малка сестра. Снощи някой е ходил при нея да я заплашва. Професорът не е моя грижа, а на някой друг.
Севки не помръдна, попиваше всяка нейна дума, без да показва емоция.
За един кратък миг й се прииска да върне думите си назад. Но Бриджит се нуждаеше от помощ, а Севки трябваше да знае какво има насреща.
— Човекът, който е заплашил сестра ми, не е обикновен убиец. Свързан е по някакъв начин със случая. Важен играч на международната сцена. — Тя му разказа за телефонното обаждане и за посещението в бара.
— Според теб работи за шпионска агенция? — попита Севки накрая.
Клийна кимна.
— На моето правителство?
— Ако е турското правителство, защо ще бие път до Щатите да заплашва сестра ми?
— Какво искат да направиш с професор Лурдс?
— Да го следя — отвърна Клийна.
— Защо? Какво очакват да направи?
— Затова дойдох при теб. Искам да се разровиш и да видиш какво можеш да откриеш.
— Без да се сблъскам с американските шпиони, които те заплашват.
— Може и да не са шпиони. Може да са корпоративни интереси. В днешно време шпионските заплахи не са само политически. Икономиките са разклатени и религиозният фанатизъм пламва навсякъде.
Севки кимна.
— Знам. Напоследък в Близкия изток има много размирици. Нарушено е равновесието на силите, вълненията в Иран и настояването на американците, че шиитите са повече от сунитите в Ирак, още не са стихнали. Следя ги.
Клийна не се интересуваше от политика. Баща й беше подвластен на политиката и го убиха заради някакъв мъж, който бе развял флага на Ирландската република под носа му. Баща й никога нямаше да започне да продава оръжия, ако не се беше занимавал с политика. Знаеше какво е мнението й за това, затова не я беше взел с него онази сутрин.
— Казвам ти го, защото трябва да внимаваш — рече тя. — Заради теб. И заради сестра ми.
Той кимна.
— Ако решиш да се откажеш, ще те разбера.
— Но ти ще го направиш.
— Нямам избор.
Севки облиза лъжицата си.
— Искаш нещо много опасно, Клийна.
— Знам.
— Но е за семейството. Знам какво е семейството.
Сълзите й бликнаха, преди да се усети. Тя бързо ги избърса.
— Ще го направя заради теб. Внимателно. Но само толкова. Аз самият имам семейство.
— Благодаря ти. Разбра ли за отвличането на летището?
— Разбира се. Даваха го по новините.
— Трима от мъжете бяха убити или ранени. Искам да знам кои са, или поне за кого работят. Ако е възможно.
Севки затрака по клавиатурата. Архивни кадри проблясваха по екраните, после на един от десните монитори се появи летището.
Той се ухили.
— Не е ли чудно нещо технологията?
Тръпки полазиха Клийна, докато гледаше повторението на сцената. Знаеше, че двамата с Лурдс се бяха разминали на косъм със смъртта, но нямаше представа, че окото на бурята е било толкова близо.
— Заснето е ужасно — обади се Севки. — С туристическа камера. — Спря на сцена, на която се виждаха двамата с Лурдс. — Ако бях го гледал, можеше и да те позная.
Клийна се загледа в червената си коса и реши, че може би й трябва промяна.
— Ако ще правиш нещо на косата си, гледай да е временно — предупреди я Севки.
Клийна го погледна.
— Може би наистина четеш мисли.
— Тази беше лесна. Но ако те хванат, за да те разпитват, трайно боядисаната коса може да им се види подозрителна. Ако само я нашариш… — Той млъкна и направи жест, сякаш пръска със спрей.
— Да си направя кичури.
Севки щракна с пръсти.
— Да. Никой няма да търси червенокоса жена с крещяща коса. А и доста младееш, така че ще ти отива.
— Аз съм си млада.
— Пардон! — Севки извади устройство с плосък екран и взе да рисува по него с електронен молив. На екрана яркожълти кръгове обградиха тримата мъже. — Тези мъже, нали?