— Да. Има и още, загинаха при катастрофата след няколко минути.
— А взривеният хеликоптер? Ти ли беше? — Севки изглеждаше изненадан.
— Не съм взривявала хеликоптера.
Севки изруга и насочи вниманието си към компютъра.
— Из целия град има трупове.
— Под него — също, в катакомбите — отвърна Клийна. — Те са свързани с мъжете от катастрофата.
— Но не и с мъжете от летището?
Клийна си пое дълбоко дъх.
— Надявам се, че не. Иначе става прекалено усукано, за да се разплете.
— И то от самото начало.
— О, още нещо. Онези от катакомбите дадоха на Лурдс някаква книга.
— Книга ли?
— Да.
— Откриването на трупове е едно, но знаеш ли колко много книги има?
— Не и като тази. — Клийна описа книгата и му разказа обясненията на Лурдс за тайния гръцки език.
Севки сплете пръсти и изпъна ръце, така че кокалчетата изпукаха.
— Е, това вече е нещо.
Клийна взе празната му паница и я сложи в своята. Отиде в кухнята и ги сложи в мивката.
— Трябва да вървя.
— Защо?
— Трябва да намеря Лурдс. И без това останах тук по-дълго, отколкото трябваше.
Севки повдигна рамене.
— В момента Лурдс няма къде да иде. Полицията го е прибрала.
— Могат да го пуснат всеки момент.
— Изглежда не са се разбързали. — Той изпълни кратко ритмично соло на клавиатурата. Миг по-късно два екрана смениха картината си, на единия се виждаше как Лурдс седи в гола стая, а на другия имаше коридор.
— Това от полицейския участък ли идва? — прошепна Клийна.
— Много ясно — ухили се Севки. — Много ме бива. Не съм единственият, който го прави, но съм сред малцината, които не са окошарени. Това е много скъпо. Много скъпо. Но оставям други да плащат.
— Не те ли разкриват?
Севки повдигна рамене.
— От време на време успяват. Но аз прикривам следите си много внимателно. Когато ме разкрият, изчаквам малко, после пак прониквам в системата им. Не са толкова непристъпни, колкото карат хората да мислят. Засега още съм неуловим. Освен това сиско системите, направени от „Мобайл Електроник Системс Интегрейшън“, свързват на едно място много информация от всички краища на света. Инфраструктурата е сложна, но аз обичам предизвикателствата.
— Това е направо невероятно!
— Не чак толкова. Правил съм някои от порносайтовете в Истанбул — усмихна се Севки. — Гледам да осигуря безплатни пас кодове на някои от полицаите към тези сайтове. Когато се логнат от службата, аз се промъквам вътре. Много добра система. — Той замълча. — Често надничам и в други правителствени сгради по този начин. Но трябва да си много добър.
Клийна гледаше Лурдс. Главата му лежеше върху кръстосаните на масата ръце и той като че ли спеше. Явно на нея повече й беше провървяло. Поне бе успяла да си смени дрехите.
— Знаеш ли какво трябва да направиш според мен? — попита Севки.
— Какво?
— Трябва да си починеш. Аз ще продължа да наблюдавам твоя професор Лурдс…
— Той не е мой.
Севки вдигна отбранително ръце.
— Ще го гледам. Ти трябва да поспиш. Ако се навърташ около полицията, може да те забележат ченгетата или някой друг, който следи професора.
Клийна се замисли. Той имаше право.
— Добре — неохотно се съгласи тя. — Но само ако първо ми позволиш да взема един душ.
Истанбул емние мудурлугу
Ватан кад/Фатих
Истанбул, Турция
17 март 2010
Някой леко потупа Лурдс по рамото. С огромно съжаление той изплува от съня. Сънуваше голата млада гмуркачка, която му бе показала рифовете около Хаваите. Кожата й беше с цвят на разтопен шоколад, а целувките й — сладки като…
— Професор Лурдс — обади се строг глас.
Този път разтърсването не беше толкова леко. Ядосан и уморен до смърт, Лурдс замахна с лакът, за да разкара нахалната ръка. Някой хвана лакътя му и го бутна назад.
— Буден ли сте, професоре?
Лурдс неохотно се надигна от масата и разтърка очи.
— Вече да, но не знам доколко.
— Добре. Почти приключихме.
Лурдс леко се усмихна.
— С нетърпение чаках да го кажете.
Ерзос се усмихна на свой ред, докато сядаше от отсрещната страна на заседателната маса. Изпразни няколко пакетчета захар в гъстото турско кафе, което беше донесъл със себе си. Силният аромат на напитката подразни апетита на Лурдс и накара стомаха му да закъркори.