— Знаете ли къде отивате? — попита Кристин.
— Разбира се — отвърна мъжът на седалката до шофьора. — Всичко се движи според плана.
— Сериозно? — Гласът й беше пропит със сарказъм. Лурдс се зачуди на колко ли години е. Изглеждаше на деветнайсет, но това му се струваше невероятно след всичко, което бе сторила днес.
Лурдс реши, че тя е най-много на двайсет и пет. В гласа й сега ясно се долавяше акцентът от Зеления остров, но явно бе живяла известно време в Щатите. Или пък се беше сдобила с достойни за „Оскар“ актьорски умения заедно с овладяването на бойните изкуства. Изглежда, беше и добър стрелец — пистолетът в ръката й не трепваше.
Коя беше тя? И как можеше да избяга от нея?
— Появата и стрелбата на онези мъже влизаше ли в проклетите ви планове? — попита Кристин.
Двамата отпред мълчаха. Шофьорът лавираше между колите и джипът постоянно се накланяше, завързваше, забавяше и подскачаше. От време на време удряше по нещо, но набързо и без сериозни щети.
— Не — отвърна здравенякът.
— Тогава защо бяха там?
— Плячката ни е по-известна, отколкото предполагахме. — Здравенякът поклати глава. Капчици кръв от раненото му ухо се разхвърчаха из въздуха. — Няма значение. Твоята роля приключи.
— Не и докато не си прибера останалата половина от хонорара — рече Кристин.
Лурдс обмисляше шансовете си за бягство. Ако беше Харисън Форд в някой екшън, щеше да се надигне, да забие лакът в мутрата на здравеняка, после да отвори вратата и да скочи в движение на асфалта, като се отърве само с няколко драскотини.
За жалост той не беше Харисън Форд. Щеше да си счупи нещо, ако скочеше в движение при такава скорост — може би фатално. При приземяването върху настилката щеше жив да се одере, а някоя кола неминуемо щеше да го прегази. Въпреки това, съдейки от касапницата, която бяха оставили на летището, реши, че с него е свършено, ако скоро не направи нещо.
В момента никой не му обръщаше внимание и може би беше време за действие.
Риташе футбол от малък. Още играеше в университетския отбор и се включваше в сборни мачове, когато имаше възможност. Беше във форма и беше бърз. Надигна се на колене, успя да се изправи и удари тавата си в покрива с такава сила, че за малко да изгуби съзнание.
Не беше точно според плана, но все пак бе нещо.
— Какво си мислиш, че правиш, слабако? — извика здравенякът и се пресегна към него.
Зареден с адреналин и действащ инстинктивно, Лурдс заби лакът в огромната му мутра.
Надяваше се да го нокаутира, но ударът успя единствено да откъсне още едно парче от наръфаното му ухо.
Като изрева от болка, здравенякът се хвана за главата и халоса с оръжието си Лурдс по челото.
При удара пистолетът гръмна и Лурдс политна назад, замаян от болка.
Половината глава на шофьора бе отнесена от изстрела. Разбитото стъкло беше покрито с кръв. Мъртвият затисна волана и клаксонът зави. Джипът се понесе бясно и неуправляемо напред.
3.
Квартал Йешилкьой
Истанбул, Турция
15 март 2010
Лурдс се хвърли към волана и заби пулсиращия си лакът в главата на мъжа на предната седалка. Ръцете му се плъзгаха по окървавения волан и той с нарастващ ужас видя, че джипът се носи с бясна скорост към едно кафене на открито.
Клиентите се пръснаха, подплашени от пронизителния звук на клаксона, който мъртвецът продължаваше да натиска с глава.
Предпазен колан прелетя над главата на Лурдс и притисна гърлото му. Натискът беше задушаващ и той си помисли, че някой се опитва да го убие.
— Откажете се, професоре — извика Кристин в ухото му. — Проклетата кола е неуправляема.
Лурдс се предаде пред задушаващия го колан, политна назад и се приземи в скута на младата жена. При други обстоятелства, щеше да се радва да е на това място. За частица от секундата усети женствените й извивки, докато тя се завърташе и препасваше предпазния колан през гърдите му.
Лурдс не можеше да повярва. След това нямаше време за мислене, защото коланът го стегна през гърдите, жената обви ръце около него и зарови лице в гърба му, а джипът заора през празните маси и столове.
Нещо твърдо притискаше слабините му. Видя, че пистолетът на Кристин лежи в скута му, но преди да успее да го сграбчи, джипът се удари в стената на кафенето.
Дясната страна на колата се смачка и окървавеното предно стъкло се пръсна на хиляди проблясващи стъкълца, които рикошираха в купето. Джипът се оттласна от стената и се килна назад към оживената улица. Лурдс усети силата на удара с цялото си тяло.