Инерцията, набрана от телохранителя, съчетана със силата на куршума, запрати Бътлър право върху Артемис и го хвърли на количката с десертите. От момчето остана да стърчи само една обувка от „Армани“.
Бътлър лежеше почти без дъх и със затворени очи, но още не беше умрял. Електричеството в мозъка му бързо угасваше, но телохранителят се държеше за една-единствена мисъл: да защити шефа си.
Арно Тъпст пое дъх от учудване и Бътлър изстреля шест патрона по посока на звука. Ако можеше да види, щеше да остане разочарован от своята неточност. Но един от куршумите попадна в целта, като закачи темето на Тъпст. Последва незабавна загуба на съзнание, мозъчното сътресение беше неизбежно. Арно Тъпст се строполи на пода при останалите от групата си.
Бътлър не обръщаше внимание на болката, която сякаш стискаше тялото му в гигантски юмрук. Той се ослуша, за да долови движение. Наблизо нямаше нищо, само омари драскаха с клещи по плочките. А ако някой от омарите решеше да атакува, Артемис можеше да се оправи и сам.
Нищо повече не можеше да се направи. Артемис или беше в безопасност, или не беше. Ако не, Бътлър не беше в състояние да изпълнява условията по трудовия си договор. Мисълта за това го изпълни с невъзмутимо спокойствие. Няма повече отговорности. Само за собствения си живот, който във всички случаи щеше да продължи няколко секунди. И все пак Артемис не беше просто шеф. Той беше част от живота на телохранителя. Единственият му истински приятел. Мадам Ко можеше и да не одобрява такова отношение, но сега вече не би могла да промени съществено нещата. Никой не би могъл.
Артемис не обичаше десерти. А сега се намери сред еклери, чийзкейкове и торти. Костюмът му беше напълно съсипан. Разбира се, умът му констатираше тези факти единствено за да отхвърли мислите за случилото се. Но деветдесет килограма мъртво тегло трудно могат да бъдат пренебрегнати.
За късмет на Артемис падащото тяло на Бътлър го беше блъснало на втората полица на количката, докато самото то се бе задържало отгоре при сладоледите. Доколкото момчето можеше да съди, тортата „Черна гора“ бе омекотила удара достатъчно, за да се избегне сериозно вътрешно увреждане. Все пак несъмнено щеше да се наложи посещение при хиропрактор1. Може би Бътлър също имаше нужда въпреки телосложението си на трол.
Артемис се измъкна изпод иконома. При всяко негово движение лукави плезири бълваха взривове от сметана.
— Наистина, Бътлър — избоботи момчето, — занапред ще трябва да подбирам по-внимателно деловите си партньори. Не минава и ден, без да се окажем жертви на заговор.
Артемис с облекчение забеляза, че Арно Тъпст лежи в безсъзнание на пода на ресторанта.
— Още един ликвидиран злодей. Добър изстрел, Бътлър, както обикновено. И още нещо: реших на бъдещи делови срещи да нося бронирана жилетка. Това донякъде ще улесни работата ти, нали?
Едва в този момент Артемис видя ризата на Бътлър. При гледката въздухът изведнъж напусна гърдите му сякаш при удар с невидим чук. Нямаше дупка в плата, но през него се процеждаше кръв.
— Бътлър, ти си ранен. Прострелян. А кевларът?
Телохранителят не отговори; не се и налагаше. Артемис беше запознат с точните науки по-добре от повечето ядрени физици. Ако трябва да бъдем честни, той често публикуваше лекции в Интернет под псевдонима Емзи Скуайър. Очевидно инерцията на патрона бе твърде голяма, за да може бронираната жилетка да издържи. Вероятно имаше тефлоново покритие за по-добро проникване.
Нещо в Артемис силно искаше да обгърне с ръце тялото на телохранителя и да заплаче, както би плакал за брат. Но Артемис потисна този инстинкт. Сега трябваше да се мисли бързо.
Бътлър прекъсна хода на мислите му.
— Артемис… ти ли си? — произнесе той, като дишаше на пресекулки.
— Да, аз съм — отвърна Артемис с треперещ глас.
— Не се тревожи. Джулиет ще те пази. Ще ти бъде добре.
— Не говори, Бътлър. Лежи и не мърдай. Раната не е сериозна.
Бътлър запръска слюнка. Повече от това не можеше да се засмее.
— Добре де, сериозна е. Но аз ще измисля нещо. Само не мърдай.
Бътлър с последни сили вдигна ръка.
— Сбогом, Артемис — каза. — Приятелю.
Момчето улови ръката му. Сълзите рукнаха. Незабелязани.
— Сбогом, Бътлър.
Невиждащите очи на евроазиатеца бяха спокойни.
— Артемис, викай ми… Домовой.