— Значи добре е свършил работата. Покрива ли твоите изисквания?
— И още как. Аз самият не бих могъл да се справя по-добре. Досега не сме открили и част от отпечатък. Дори по тези проклети книги.
— Може би чете с гумени ръкавици — предположих аз.
— Нищо чудно. Майтапът настрана. Професионално изпипана работа, Алекс.
Приклекнах до няколко купчинки книги на пода. Прочетох заглавията им на страничните обложки. Повечето бяха документални описания на истински убийства и престъпления от последните пет години.
— Голям любител на жанра — отбелязах аз.
— И много, много истории за отвличания — добави Швайцер, после погледна нагоре и продължи: — Отдясно на матрака, до лампата. Там е разделът за отвличанията.
Доближих се и разгледах книгите. Повечето бяха откраднати от библиотеката в Джорджтаун. За да ги вземе, е трябвало да покаже лична карта. Дали не е бивш студент? Или преподавател?
Върху стената над личната му библиотека за отвличанията бяха закачени компютърни разпечатки. Взех да ги чета.
Алдо Моро. Отвлечен в Рим. По време на похищението убити петима от охраната. Тялото намерено в паркирана кола.
Джак Тич, освободен след плащане на 750 000 долара откуп.
Дж. Реджиналд Мърфи, издател на „Атланта Конститюшън“, освободен след плащане на 700 000 долара откуп.
Дж. Пол Гети Трети, освободен в Южна Италия след платен откуп от 2,8 милиона долара.
Госпожа Вирджиния Пайпър от Минеаполис, освободена след като съпругът й платил 1 000 000 долара.
Виктор Е. Самуелсън, освободен в Аржентина след плащане на 14,2 милиона долара откуп.
Подсвирнах при вида на сумите в списъка. Колко ли щеше да иска за Маги Роуз Дън и Майкъл Голдбърг?
Квартирата наистина беше малка и на Сонеджи не му е било трудно да изтрие всичките си отпечатъци. Швайцер каза, че не е оставил никаква следа. Зачудих се дали Сонеджи не е бил полицай. Това би му помогнало да планира престъплението и да увеличи шансовете си да му се размине.
— Ела за малко — повика ме Сампсън от банята в другия край на малкото помещение.
Стените й бяха покрити със снимки от списания, вестници, обложки от грамофонни плочи и книги.
Беше ни оставил една последна изненада. Нямаше отпечатъци, но беше надраскал съобщение.
По стените беше истинска изложба. Видях Ривър Финикс и Мат Дилън. Имаше снимки от книгите на Хелмут Нютън. Разпознах убиеца на Ленън, Марк Дейвид Чапман. И Аксел Роуз. На стената висеше и Пийт Роуз. И Нион Дион Сандърс. Уейн Уилямс12 също беше тук. Имаше и статии от вестници. За един пожар в нюйоркски клуб. Статия за отвличането на малкия Линдбърг в „Ню Йорк Таймс“. Историята за похищението на Самюел Бронфман, наследника на корпорацията Сийграм, и за изчезналото дете Итън Пац.
Замислих се за Сонеджи похитителя, съвсем сам в празния си апартамент. Много внимателно е избърсал отпечатъците си от всеки сантиметър. Стаята беше толкова малка, тъй монашеска. Четял е много или поне е обичал да има книги около себе си. Направил си е галерия от снимки. Какво ни казваше тя? Насочваше ли ни? Или ни заблуждаваше?
Стоях пред огледалото над мивката и се взирах в него така, както той е правил много, много пъти. Какво трябваше да видя? Какво е виждал Гари Сонеджи?
— Лицето му в това огледало е било всъщност заместител на снимката му сред тази галерия от известни личности — изложих аз теорията си на Сампсън. — Това е ключовата, централната снимка. Той иска да бъде звездата сред всички тях.
— А защо няма отпечатъци, доктор Фройд? — закачи ме Сампсън, облегнал се на стената със снимки и вестникарски изрезки.
— Защото някъде имаме негово досие с отпечатъците му. Това ме кара да мисля, че може би в училището е бил дегизиран. Може би точно тук си е слагал грима, преди да тръгне за училището. Може да е актьор. Според мен все още не сме видели истинското му лице.
— Това момче има големи планове. Много му се иска да стане звезда — заключи Сампсън.
Искам да съм някой!
Глава 13
Маги Роуз Дън се събуди от най-странния сън в живота си. Ужасяващи и неописуеми кошмари.
Имаше чувството, че всичко наоколо бавно се люлее. Беше жадна. Ужасно й се пишкаше.
Толкова съм уморена тази сутрин, мамо. Моля те! Не искам да ставам. Не искам да ходя на училище днес. Моля те, мамо. Не се чувствам добре. Честна дума. Наистина не ми е добре, мамо.