Докато разговаряхме обаче с изненада установих, че й казвам повече, отколкото възнамерявах. Толкова лесно беше да споделям с нея.
Джези ме попита за времето, когато бях психиатър във Вашингтон.
— Беше ужасна грешка — отговорих, без да задълбавам колко ядове ми струваше, че и сега. — Никой не иска да има вземане-даване с негър психиатър. А повечето чернокожи не могат да си го позволят. На психиатричната кушетка няма либерално настроени пациенти.
Разприказва ме и за Мария, но не много. Тя пък ми обясни как се чувства една жена в Службата за охрана, в която деветдесет процента са мъже.
— Обичат да ме подлагат на изпитания — е, не много често, не повече от веднъж на ден.
Знаеше също и някои забавни истории за Белия дом. Познаваше семейство Буш и семейство Рейгън. Така или иначе този приятен един час отлетя като миг.
Всъщност беше минал повече от час. По-точно около два часа. Най-сетне Джези забеляза, че келнерката ни се мотае съвсем сама около бара.
— Виж ти! Останали сме последни в ресторанта.
Платихме сметката и се качихме на асансьора. Стаята на Джези беше на по-горен етаж. Сигурно имаше изглед към океана.
— Беше ми крайно приятно — казах аз, когато спряхме на етажа й. Прозвуча елегантно, като реплика на Ноел Кауард14. — Благодаря за компанията. Весела Коледа.
— Весела Коледа, Алекс — усмихна се Джези.
Затъкна русата си коса зад ушите. Този жест беше нещо като тик, който бях забелязал и по-рано.
— Наистина беше хубаво — продължи тя. — За съжаление утре май няма да е така.
Потупа ме по бузата и тръгна към стаята си.
— Ще те сънувам по плувки — каза, докато вратата на асансьора се затваряше.
Слязох четири етажа по-долу. Взех си коледния студен душ, сам на Коледа в хотелската стая. Мислех си за Джези Фланаган. Тъпи фантазии в самотна хотелска стая на Маями Бийч. Нищо нямаше да се получи помежду ни, но тя ми харесваше. Имах чувството, че с нея мога да говоря за всичко. Четох за изблиците на депресия у Стайрън, докато заспах. Няма да ви кажа какво сънувах.
Глава 21
Внимавай. Бъди много, много предпазлив сега, Гари, момчето ми.
Гари Сонеджи наблюдаваше дебелата жена с крайчеца на лявото си око. Наблюдаваше разплутата друслива плът както гущер дебне насекомо преди да го погълне. Тя не подозираше, че я изучават.
Беше полицайка и освен това събираше таксата при бариерата на изход 12. Бавно преброи рестото му. Беше огромна, черна като нощта и хич не я беше еня за работата. Дремеше на поста си. Сонеджи си помисли, че изглежда като Арета Франклин, ако Арета не можеше да изпее и една нота и би трябвало да си изкарва прехраната като обикновените хора.
Изобщо не я интересуваше кой минава покрай нея в непрестанния човешки поток в този празничен ден. Въпреки че тя и всичките й колеги би трябвало напрегнато да го издирват. Толкова по-зле за полицията, задействала „цялата си мрежа“ в обявеното „национално издирване“. Ама че шибано разочарование. Как очакват да го заловят с хора като нея? Поне можеха да направят някакво усилие да му стане по-интересно.
Понякога, особено в моменти като този, на Гари Сонеджи му идеше да обяви истината за себе си на цялата Вселена.
Да обяви: „Чуй, бе ченге! Мърлява дебела кучко! Знаеш ли кой съм аз? Тази ли никаква дегизировка те замота, а? Аз съм този, когото гледаш по всички новини през последните три дни, Арета, бейби.“
Да обяви: „Аз планирах и извърших «Престъплението на века». Вече съм по-голям от Джон Уейн Гейси15, Джефри Деймър16, Хуан Корона17. Всичко вървеше добре, докато онова недоносче не взе, че умря.“
Да обяви: „Погледни ме отблизо. Добре ме виж. Веднъж в живота си бъди герой. Бъди нещо различно от дебела черна нула на магистралата. Погледни ме! Направи го! Погледни ме!“
Тя му подаде рестото и каза:
— Весела Коледа, сър.
Гари Сонеджи сви рамене.
— Весела Коледа и на вас!
Докато се отдалечаваше от мигащите светлини на будката, той си представи тази жена с балон вместо глава. Балон, на който е изрисувано стилизирано широко ухилено лице, пожелаващо на света „приятен ден“. Представи си как цялата страна се изпълва с такива усмихнати лица балони. И точно това ставаше.
По-зле, отколкото в научнофантастичния филм „Нашествието на крадците на тела“, в който пришълците обсебваха телата на земните жители. Откачаше, като мислеше за това. Опитваше се да не го прави. Страна от усмихващи се балонени глави. Обичаше Стивън Кинг, отъждествяваше се с неговата странност, искаше му се Кралят да напише книга за всичките усмихнати глупаци на Америка. Представяше си обложката на шедьовъра на Кинг — „Балонени глави“.
14
Ноел Кауард (1899–1973) — английски драматург и актьор, дългогодишен символ на изискаността в театъра. — Б.ред.
15
Сериен убиец от Чикаго, изнасилил, измъчвал и убил 33 момчета и млади мъже, които заровил в мазето на къщата си. — Б.ред.
16
Сериен убиец канибал, действал в щата Милуоки. При залавянето — му в хладилника и из апартамента му са открити останки на седемнайсет млади мъже, които той подмамвал на гости, убивал и изяждал. Случаят предизвиква възмущението на американската общественост през 1992 година, тъй като в един от случаите жертвата, млад азиатец, избягва от апартамента, но полицията го връща и го предава на Деймър, който същата нощ го убива. — Б.ред.
17
Сериен убиец от щата Калифорния, убил 25 мъже на възраст от 25 до 68 години. Всички били незаконно пребиваващи емигранти от Мексико, на които Корона обещавал работа. Труповете им били насечени с мачете след хомосексуално сношение. — Б.ред.