Джези не обърна на внимание на полицейските заграждения с надпис „местопрестъпление“ и тръгна по изровения кален път към порутените сгради. Спомняше си всичко много отчетливо. Фермерската къща, гаража със стопанските машини и плевнята, в която бяха държани децата.
„Защо е избрал това място?“ — запита се тя. — „Защо тук, Сонеджи?“
Какво й говореше това място за него?
Джези Фланаган беше неуморима от момента, в който постъпи в Службата за охрана, след като завърши с отличие право в Университета на Вирджиния. Опитаха се да я привлекат към ФБР, където почти всички агенти са с юридическо образование. Но тя претегли плюсовете и минусите и избра Службата за охрана. Там образованието й щеше да тежи повече. В началото работеше по осемдесет-сто часа седмично, което продължаваше и досега. Изпъкна по една-единствена причина — беше по-умна и по-корава от кой да е мъж в Службата, бил той подчинен или началник. И по-целеустремена. Но знаеше, че ако някога допусне само една грешка, звездният й кораб ще падне отвисоко. Знаеше го.
Имаше само един изход — да открие Гари Сонеджи. Трябваше тя да го направи.
Обикаля из фермата, докато падна мрак. После продължи с фенерче. Водеше си бележки и се опитваше да открие нещо, което й е убягнало досега. Може би имаше нещо общо със случая Линдбърг — така нареченото престъпление на века от трийсетте години.
Син на Линдбърг?
Онова престъпление е било извършено в Хоупуел, щата Ню Джърси. В извънградската къща на Линдбърг, която е била всъщност ферма.
Бебето Линдбърг е било заровено недалеч от фермата.
Бруно Хауптман, похитителят, е бил от Ню Йорк. Възможно ли е похитителят от Вашингтон да е далечен негов роднина? Възможно ли е да е от района на Хоупуел? Може би от Принстън? Как е възможно до момента да не се знае нищо за Сонеджи?
Преди да напусне фермата, Джези поседя в колата си. Включи двигателя, после отоплението и просто поседя. Потънала в мислите си.
Къде беше Гари Сонеджи? Как бе успял да изчезне? В днешно време човек не може просто ей-така да изчезне. Никой не е толкова умен.
После се сети за Маги Роуз Дън и Фъстъка Голдбърг. По бузите й потекоха сълзи. Не можа да спре хлиповете си. Знаеше, че всъщност затова дойде във фермата. Джези Фланаган имаше нужда да се наплаче.
Глава 32
Маги Роуз се намираше в пълен мрак.
Не знаеше колко дълго е стояла там. Дълго, дълго време. Не помнеше кога е яла за последен път, кога е видяла човек или е разговаряла с някого. С изключение на гласовете в главата й.
Искаше й се точно сега някой да дойде. Задържа тази мисъл в съзнанието си — с часове.
Поне старата жена да се върне и да й изкрещи. Беше започнала да недоумява защо я наказват. Какво лошо бе сторила? Лошо ли се е държала и заслужаваше ли всичко това? Явно трябва де е много лошо момиче, за да й се случат всички тези ужасни неща.
Не можеше повече да плаче, дори и да искаше. Вече не умееше да плаче.
През голяма част от времето мислеше, че е мъртва. Не чувстваше почти нищо. Понякога се щипеше силно, дори се хапеше. Веднъж ухапа толкова силно пръста си, че от него потече кръв. Усети вкуса на собствената си топла кръв. Стори й се странно приятен. Престоят й в мрака като че ли щеше да продължи вечно. Намираше се в малка стая, нещо като килер. Тя…
Изведнъж Маги Роуз чу отвън гласове. Не чуваше достатъчно добре, за да разбере какво се говори. Все пак със сигурност бяха гласове. Старата жена? Трябва да е тя. Маги Роуз искаше да извика, но се страхуваше от старицата. Ужасните й крясъци, заплахите й и дрезгавият й глас бяха по-страшни от филмите на ужасите, които майка й не й позволяваше да гледа. Много по-страшни от Фреди Крюгер19.
Опита се да заплаче, но не й потекоха сълзи.
Тогава Маги Роуз започна да пищи. Вратата рязко се отвори и я заслепи най-прекрасната светлина.
Глава 33
През нощта на 11 януари Гари беше в мазето и се чувстваше уютно и в безопасност. Никой не знаеше, че е тук. Ако случайно Миси, която умираше да си пъха носа навсякъде, отвореше вратата, той щеше да загаси лампата на работната си маса. Премисляше отново всичко. Седем пъти мери, за да отрежеш само веднъж.
Все повече го обземаше желанието да убие Миси и Рони, но му се струваше, че не бива още да го прави. И все пак му беше приятно да си го представя. Идеята да избиеш семейството си излъчва някакво домашно очарование. Не е върхът на въображението, но ефектът щеше да бъде страхотен — смразяващият ужас, който щеше да прониже малката еснафска общност. Всички щяха да постъпят толкова смешно — ще си залостят вратите и ще се съберат накуп, цялото семейство.
19
Главният герой на филма и телевизионната поредица „Кошмар на улица Елм“ който има бръсначи на ръцете си вместо пръсти. — Б.ред.