Нищо чудно, че го харесвам, рече си Маги. Кой друг би я нарекъл „малката“? Кой, освен Фъстъка Голдбърг?
На излизане от залата двамата приятели бяха наблюдавани. Никой от тях не забеляза нещо нередно, нещо необичайно. Не биваше да забележат. Там беше цялата работа. Беше майсторски изготвен план.
Глава 4
Същата тази сутрин в девет сутринта госпожица Вивиан Ким реши да пресъздаде аферата „Уотъргейт“ в училищната стая. Никога нямаше да забрави този ден.
Вивиан Ким беше интелигентна, хубава и способна учителка по американска история. Учениците обичаха нейните часове. Два пъти седмично госпожица Ким им разиграваше исторически събития. Понякога караше и децата да подготвят някоя сцена. Те бяха започнали да се справят добре и тя с чиста съвест можеше да каже, че в часовете й никой не скучае.
Тази сутрин госпожица Ким бе избрала аферата „Уотъргейт“. Имаше час с третокласниците от паралелката на Маги Роуз Дън и Майкъл Голдбърг. Класната стая бе наблюдавана.
Вивиан Ким се превъплъти последователно в генерал Хейг, Х. Р. Холдеман, Хенри Кисинджър, Дж. Гордън Лиди, президента Никсън, Джон и Марта Мичъл, и Джон и Морийн Дийн. Беше добър мим и се справи чудесно с образите на Лиди, Никсън, генерал Хейг, а най-вече със семейство Мичъл и Мо Дийн.
— В годишното си обръщение за състоянието на Съюза президентът Никсън говори по телевизията пред цялата страна — започна госпожица Ким. — Много хора смятат, че той ни е излъгал. Когато високопоставен правителствен служител лъже, той извършва ужасно престъпление. Ние сме се доверили на този човек, вярваме на думите му и на почтеността му.
— У-у-у! Долу! — реагираха няколко от децата. В границите на разумното Вивиан Ким поощряваше подобен род съпричастност.
— „Долу“ е съвсем правилно, както и „У-у-у“. Така или иначе, в онзи момент от нашата история господин Никсън се изправи пред нацията, пред хора като вас и мен.
Вивиан Ким застана, като че ли беше на катедра за произнасяне на речи, и започна словото на Ричард Никсън.
Придаде на лицето си мрачен и тъжен израз. Поклати глава, от ляво на дясно.
— Искам да знаете… че нямам никакво намерение да напускам поста, който американският народ ми повери, като ме избра за доброто на народа на Съединените щати. — Вивиан Ким спря за миг точно на тези думи от покритата с позор реч на Никсън. Подобно на висока нота в посредствена, но силно въздействаща опера.
Класната стая с двайсет и четири деца притихна. За миг тя бе пълен господар на вниманието им. Нирваната на всеки учител, колкото и да е краткотрайна. „Чудесно“, каза си Вивиан Ким.
Чу се леко потропване по стъклото на вратата на класната стая. Магията изчезна.
— У-у-у! Долу! — промърмори Вивиан. — Да? Кой е там? Хей? Кой е? — извика тя.
Махагоновата врата бавно се отвори. Едно от децата изтананика мелодия от популярния филм на ужасите „Кошмар на улица Елм“. Колебливо, почти смутено, в стаята влезе господин Сонеджи. Детските личица тутакси грейнаха.
— Има ли някой вкъщи? — изчурулика той с писклив глас. Децата избухнаха в смях. — О-о-о! Я виж! Всички са си у дома — възкликна той.
Гари Сонеджи преподаваше математика, но и компютър, а това бе по-популярно дори от уроците на Вивиан Ким. Беше започнал да оплешивява, имаше увиснали мустаци и малки кръгли очила. Не приличаше на киноартист, но беше един от кумирите на училището. Освен че беше надарен учител, господин Сонеджи бе голям майстор на компютърните игри и на видеоигрите „Нинтендо“.
Неговата популярност и компютърни свръхумения му бяха спечелили прякора „господин Чип“.
Той поздрави няколко от децата по име и бързо се насочи към бюрото на госпожица Ким.
Двамата учители си поговориха тихо. Госпожица Ким беше с гръб към класа. Повече кимаше, отколкото говореше. Изглеждаше още по-дребна до господин Сонеджи, който беше над метър и осемдесет.
Накрая госпожица Ким се обърна към децата.
— Маги Роуз и Майкъл Голдбърг. Моля ви двамата да дойдете тук. Вземете нещата си.
Двете деца се спогледаха изненадано. Какво ставаше? Прибраха си вещите и тръгнаха към катедрата, за да узнаят. Другите деца започнаха да шушукат, а някои дори се разприказваха на висок глас.
— Тихо. Не е междучасие — смъмри ги госпожица Ким. — Все още сме в час. Спазвайте правилата, по които сме се разбрали да живеем тук.