— Ами… не знам. Просто… имах чувството, че ти си човек, с когото мога да разговарям. А както ми е тръгнало напоследък, реших, че няма да те пуснат при мен.
Излъчваше някакво простодушие, което ме смути. Беше почти обаятелен. Пред мен бе човекът, обрисуван от съседите му в Уилмингтън.
— За какво си мислеше преди малко? Преди да вляза?
— Дори не помня — усмихна се той и поклати глава. — За какво си мислех? О, сетих се. Спомних си, че рожденият ми ден е този месец. Продължава да ми се струва, че изведнъж ще се събудя и целият този кошмар ще изчезне. Натрапчива мисъл и лайтмотив на всичките ми мисли.
— Върни се малко назад. Разкажи ми как точно те арестуваха — смених аз темата.
— Събудих се в полицейска кола пред един „Макдоналдс“.
Засега беше последователен. Преди два дни ми каза същото.
— Ръцете ми бяха в белезници зад гърба — продължи той. — По-късно оковаха и краката ми.
— Не си ли спомняш как попадна в полицейската кола?
Господи, беше много добър. Говореше кротко, вежливо, правдиво.
— Не, нито пък помня как съм попаднал в „Макдоналдс“ в Уилмингтън. Това е най-откаченото нещо, което ми се е случвало.
— Разбирам.
Докато пътувах от Вашингтон насам, в главата ми се беше зародила една хипотеза. Вероятността й беше сведена до минимум, но би могла да обясни някои неща, които до момента изглеждаха безсмислени.
— Случвало ли ти се е нещо подобно и преди, Гари? Нещо поне донякъде сходно?
— Не. Никога не съм имал неприятности. Никога не съм бил арестуван. Можеш да провериш, нали? Разбира се, че можеш.
— Питам дали и друг път си се озовавал на непознато място, без да знаеш как си попаднал там.
Гари ме изгледа много особено, с наклонена на една страна глава.
— Защо питаш?
— Случвало ли ти си е, Гари?
— Ами… Да.
— Разкажи ми. Разкажи ми за случаите, в които си се събуждал на непознато място.
Имаше навика да си придърпва ризата между второто и третото копче. Дърпаше я далеч от гърдите си. Зачудих се дали не го прави, защото се страхува от задушаване и от какво е предизвикан този навик.
Може би е боледувал като малък. Или е бил затворен на тясно място с ограничен достъп на въздух, така както бяха затворени Маги Роуз Дън и Майкъл Голдбърг.
— От една година, а може би и повече, страдам от безсъние. Казах го на един от лекарите, който ме прегледа.
В нито един от докладите от затвора не се споменаваше за безсънието му. Попитах се дали наистина е казал на лекарите или просто си мисли, че го е казал. Споменаваше се за неравен Вехслеров профил23, което е признак на импулсивност. Бяха му правили също така устен и действен тест за интелигентност. И при двата резултатите бяха дори над максималните. Роршаховият тест24 показваше наличието на остър емоционален стрес. Даваше положителна реакция на карта номер 14, по която се съди за наличието на склонност към самоубийство. Но нито дума за безсъние.
— Разкажи ми, ако обичаш. Ще ми помогне да вникна в състоянието ти.
Вече бяхме говорили, че съм не само детектив, но и психолог. Беше наясно с моята квалификация и се чувстваше спокоен. Поне засега. Дали това имаше нещо общо с искането му аз да отида във Флорида?
Погледна ме в очите.
— Наистина ли ще се опиташ да ми помогнеш? Не да ме хванеш в капан, а да ми помогнеш?
Уверих го, че ще се опитам. Ще го изслушам. Ще се отнеса без предубеждение. Той каза, че друго и не иска.
— От доста време не мога да спя. Всъщност, откакто се помня. Всичко се обърква в съзнанието ми. Не знаех дали съм буден или сънувам. Престанах да различавам съня от реалността. Събудих се в една полицейска кола в Пенсилвания. Нямам представа как съм се озовал там. Как се е случило. Вярваш ли ми? Някой трябва да ми повярва.
— Слушам те, Гари. Когато свършиш, ще ти кажа какво мисля. Обещавам. Искам да чуя всичко, което си спомняш.
Това изглежда го удовлетвори.
— Попита ме дали ми се е случвало и по-рано. Случвало се е. На няколко пъти. Събуждам се на непознати места. Понякога в моята кола, спряла встрани на някакъв път. Път, който нито съм виждал, нито съм чувал преди. Няколко пъти се случи в мотели. Или блуждая по улици. Във Филаделфия, Ню Йорк, веднъж в Атлантик сити. В джоба си намерих жетони от казино и билет от паркинг. Нямах представа как са се озовали там.
23
Става дума за скалата Вехслер-Белвю за измерване интелигентността у възрастни, базирана на група стандартни тестове. — Б.ред.
24
Широко използван тест на швейцарския психоаналитик Херман Роршах (1884–1922). При него субектът описва какво „вижда“ в серия от десет симетрични мастилени петна, като по този начин разкрива определени аспекти от своята личност. — Б.ред.