— Не съм убеден, че идеята ти е добра. Аз съм психолог, а не психиатър като доктор Уолш. Освен това съм от екипа, който те арестува.
Той поклати глава.
— Знам всичко това. Но ти единствен ме изслушваш, преди да правиш заключения. Знам, че ме мразиш, задето съм отвлякъл двете деца и заради другите неща, които се предполага, че съм извършил. Но ти поне ме изслушваш. Уолш само се прави, че ме слуша.
— Трябва да продължиш да се срещаш с доктор Уолш — казах аз.
— Дадено. Вече започвам да схващам как стават работите тук. Само, моля те, не ме оставяй сам в тази адска дупка.
— Няма. Ще бъда с теб оттук нататък. Ще продължим да разговаряме както досега.
Помолих Сонеджи/Мърфи да ми разкаже за детството си.
— Не си спомням кой знае какво. Това необичайно ли е?
Искаше да говори. В моите ръце, на моята преценка бе оставено да реша дали чувам истината или поредица от старателно конструирани лъжи.
— За някои хора е нормално да не си спомнят. Понякога нещата се избистрят, докато говориш за тях, когато ги обличаш в словесна форма.
— Фактите и цифрите са ми известни. Значи така. Дата на раждане — двайсет и четвърти февруари хиляда деветстотин петдесет и седма. Място на раждане Принстън, щата Ню Джърси. И други такива. Макар че понякога ми се струва, че съм наизустил тези неща, докато съм растял. Случвало ми се е да не мога да разгранича съня от реалността. Не знам кое какво е. Наистина не знам.
— Опитай се да ми разкажеш първите си спомени.
— Нищо весело няма в тях — отговори той. — Винаги съм страдал от безсъние. Не можех никога да спя повече от час-два наведнъж. Не си спомням някога да не съм се чувствал уморен. И потиснат. Като че ли цял живот съм се опитвал да се измъкна от някаква дупка. Не че искам да ти върша работата, но трябва да призная, че нямам високо мнение за себе си.
Всичко, което знаехме за Гари Сонеджи, обрисуваше напълно противоположна личност: много енергичен, оптимистично настроен, с изключително високо мнение за себе си.
Гари продължи да ми описва едно ужасно детство, включващо физическо насилие от страна на мащехата, докато е бил още съвсем малък. И сексуално насилие от баща му, като поотраснал. Все повтаряше как се е мъчил да се откъсне от напрежението и конфликтите, които са го заобикаляли. Мащехата му дошла да живее при тях с двете си деца през 1961 година. Гари бил на четири години и вече изпадал в мрачни настроения. После станало още по-лошо. Но колко по-лошо, все още не желаеше да ми каже.
Като част от изследванията, направени от доктор Уолш, Сонеджи/Мърфи бе преминал през теста на Вехслер, многофазовия личностен тест на Минесота25 и тестовете на Роршах. Областта, в която бе постигнал невероятно високи резултати, беше творческата. Това се проверява чрез довършване на изречения. Беше отбелязал високи резултати и при устните и писмените отговори.
— Какво друго, Гари? Опитай се да се върнеш колкото може по-назад. Мога да ти помогна само ако те опозная по-добре.
— Винаги са ми се губили часове. Време, което не си спомням — продължи той.
Лицето му все повече се стягаше, докато говореше. Вените по врата му се издуха. Пот застича от челото му.
— Наказваха ме, защото не можех да си спомня…
— Кой? Кой те наказваше?
— Най-често мащехата ми.
Това означаваше, че повечето от пораженията са били нанесени, докато е бил съвсем малък. Когато мащехата го е приучвала на послушание.
— Тъмна стая — рече той.
— Какво ставаше там? Каква беше тази стая?
— Тя ме затваряше в нея, долу в мазето. В мазето на нашата къща. Почти всеки ден.
Беше започнал да диша учестено. Минаваше през мъчително изживяване — състояние, което бях наблюдавал многократно при жертви на насилие като деца. Затвори очи. Припомняше си. Виждаше миналото, към което никак не искаше да се връща.
— Какво се случваше в мазето?
— Нищо… нищо не се случваше. Просто непрекъснато ме наказваха. Оставяха ме съвсем сам.
— Колко дълго те държаха долу?
— Не знам… Не мога да си спомня всичко!
Леко отвори очи. Наблюдаваше ме през клепачите.
Не знаех колко още може да издържи. Трябваше да внимавам, да му помагам да се справи с по-тежките моменти от спомените, да му внушавам, че ме боли за него, че може да ми се довери, че го слушам.