— Бия на очи като стърчащ загноясал палец — оплака се той. — Прекалено съм издокаран за това място.
— Кой ще те види? Боб Удуърд29?
— Много смешно, Алекс. Какво си намислил? Защо не ме потърси, когато историята беше още топла? Преди да спипате това копеле?
— Ще дадеш ли на този тук горещо, много горещо черно кафе? — поръчах на бармана. — Трябва да го събудя. — После се обърнах отново към Лий. — Ще хипнотизирам Сонеджи в затвора. Ще търся Маги Роуз Дън в неговото подсъзнание. Ти ще си единственият, на когото ще предоставя историята. Но срещу една услуга — казах на Лий.
Лий Ковел почти се взриви.
— Дрън-дрън! Разкажи ми всичко, Алекс. Мисля, че ми спести някои подробности.
— Добре. Опитвам се да получа разрешение да хипнотизирам Сонеджи, но се намесиха множество дребни политически игри. Ако намекнеш за историята в „Поуст“, мисля, че ще получа разрешението. Тогава ти единствен ще имаш новината.
Поднесоха му кафето в красива стара чашка, светлокафява с тънка синя ивица под ръба. Лий сръбна от горещата течност, потънал в размисъл. Изглежда му беше забавно, че се опитвам да изманипулирам установения ред във Вашингтон. Допадаше на сантименталната му жилка.
— Ако научиш нещо от Гари Сонеджи, искам да съм вторият, който ще го чуе. След теб, Алекс.
— Тежък пазарлък, но дадено. Нека така се разберем. Помисли, Лий. Каузата си струва. Ще открием Маги Роуз, а да не говорим за твоята кариера.
Оставих Ковел да си довърши кафето и да обмисли материала си. Очевидно точно това беше направил, защото той се появи в сутрешното издание на „Поуст“.
В нашата къща първа става Мама Нана. Всеки божи ден. Няма да се учудя, ако тя е първата, която става в цялата Вселена. Двамата със Сампсън бяхме твърдо убедени в това, когато бяхме десетинагодишни. По онова време тя беше заместник-директор на гимназията „Гарфийлд норт джуниър хай скул“.
Когато и да стана, било то в седем, шест или пет, слизам в кухнята и винаги заварвам лампата да свети, а Нана да закусва или да си приготвя закуската на печката. Повечето сутрини яде едно и също. Варено яйце, гореща английска мекица, намазана с масло, слаб чай с мляко и две лъжички захар.
Обикновено е започнала да приготвя и нашата закуска, като се съобразява с вкусовете ни. Менюто може да включва палачинки, свинска наденица или бекон, пъпеш, в зависимост от сезона, овесена каша с много масло и щедро поръсена със захар, яйца, приготвени по всички известни начини.
От време на време ни прави омлет с желе от грозде — единствената й гозба, която не обичам. Нана го препържва от едната страна и, както много пъти съм й повтарял, яйца с желе е като палачинки с кетчуп. Нана не се съгласява, въпреки че тя самата никога не хапва от тези омлети. Децата обаче умират за тях.
В тази мартенска утрин Нана вече седеше на масата в кухнята. Четеше „Уошингтън Поуст“, който ни го носи един мъж на име Уошингтън — ако щете, вярвайте. Всеки понеделник господин Уошингтън закусва с Нана. Днес беше сряда — важен ден за разследването.
Сцената на закуската ми беше тъй позната, но въпреки това се стъписах, като влязох в кухнята. За сетен път се убедих колко дълбоко бе навлязло отвличането на децата в личния ни живот, в личния живот на цялото ми семейство.
Заглавието в „Уошингтън Поуст“ гласеше:
Имаше моя снимка и на Сонеджи/Мърфи. Вече бях чул новината предната вечер. Бях се обадил на Лий Ковел да му дам неговата и само негова история.
Прочетох статията на Лий, докато ядях две огромни сухи сливи. В нея се казваше, че някои неназовани източници били „скептично настроени към мнението на психолозите, които се занимават с похитителя“, че „получените с помощта на медицински средства сведения може да повлияят на съдебния процес“, че „ако се докаже, че Сонеджи/Мърфи е невменяем, той може да получи снизходителна присъда от три години в лечебно заведение“. Очевидно Лий бе разговарял и с други „източници“ след нашата среща.
— Защо тия хора не казват ясно и недвусмислено какво имат предвид — промърмори Нана над чашата чай с препечена филийка.
Явно не си падаше по журналистическия стил на Лий.
29
Удуърд и Бърнстейн са двамата журналисти, разкрили във вестник „Уошингтън Поуст“ аферата Уотъргейт. — Б.ред.