Выбрать главу

Шон хвърли камъка в лицето на другия. Чу се звук като от зряла тиква, която пада на каменен под, мъжът се строполи, а копието изхвърча от ръката му.

Третият мъж се обърна да побегне, но Мбиджейн се стовари тежко на гърба му, събори го и му преряза гърлото.

Шон погледна надолу към човека, когото беше ударил, украсата от главата му бе паднала и лицето му беше променило формата си. Челюстта му висеше килната настрани, а той все още слабо помръдваше.

„Днес убих трима души — помисли си Шон — и това се оказа толкова лесно.“

Погледна равнодушно Мбиджейн, който дойде при жертвата му. Наведе се над него, мъжът издаде лек хриплив звук и застина неподвижно. Мбиджейн се изправи и погледна Шон.

— Сега вече не могат да ни хванат, преди да падне нощта.

— А само нощна маймуна може да вижда в тъмното — отвърна му той.

Зулусът се усмихна, спомняйки си шегата, от усмивката лицето му се подмлади. Взе снопче трева и избърса ръцете си с нея.

Нощта падна съвсем навреме, за да ги скрие. Шон беше тичал през целия ден и тялото му вече се схващаше от умора, с мъка вдишваше и издишваше и всичката вода беше така изцедена от него, че вече не се потеше.

— Още малко, още съвсем малко — шепнешком му вдъхваше сили Мбиджейн.

Основната група преследвачи се бе разгънала, най-силните бегачи вече бяха само на някакъв километър зад тях, а останалите се мяркаха в далечината.

— Слънцето се скрива, можеш да починеш.

Мбиджейн се протегна и докосна рамото му, странно, но от докосването Шон почувствува прилив на сила. Краката му станаха малко по-стабилни и той по-рядко се препъваше, докато се спускаха по следващия склон. Голямо и червено, слънцето се снижи и долинките се изпълниха със сенки.

— Скоро, съвсем скоро — насърчаваше го Мбиджейн.

Той погледна назад, фигурите на най-близките зулуси бяха станали неясни. Шон се спъна и се строполи, усети как пръстта ожули кожата на бузата му и той се просна по гърди с глава в земята.

— Ставай.

Гласът на Мбиджейн беше отчаян. Шон болезнено повърна горчива жлъч.

— Ставай.

Хвана го и го изправи на колене.

— Ставай или ще умреш тук — заплаши го зулусът.

Хвана кичур от косата на Шон и безмилостно го усука. Очите му се напълниха със сълзи от болката и той замахна към Мбиджейн.

— Ставай — продължаваше да го дърпа и Шон тежко се изправи на краката си.

— Тичай — каза Мбиджейн и краката му започнаха механично да се движат. Мбиджейн пак погледна назад. Един от зулусите бе съвсем близо, но също се сля с падащия здрач. Двамата продължиха да тичат, Мбиджейн подкрепяше Шон, когато той залиташе, Шон пъшкаше при всяка стъпка, като вдишваше.

И тогава бързо, както това става в Африка при преминаването на деня в нощта, от земята изчезнаха всички цветове, похлупени от тъмнината. Очите на Мбиджейн зашариха неспокойно, разпознавайки различи очертания в мрака. Шон се олюляваше до него, без да вижда нищо.

— Сега ще опитаме — реши зулусът. Смениха посоката под остър ъгъл спрямо първоначалната. Щяха да се озоват близо до преследвачите, но без те да ги видят в мрака.

Двамата намалиха темпото си до обикновено ходене. Мбиджейн беше преметнал ръката му през раменете си, за да го крепи, а в другата си ръка държеше готово за бой копието си. Шон се влачеше тежко, главата му се олюляваше.

Чуха как най-предните преследвачи минаха на петдесет крачки от тях в тъмното и един глас извика на зулу.

— Виждате ли ги?

— Aibo! — отговори някой отрицателно.

— Разгърнете се, може да се опитат да завият в тъмното.

— Yeh-bo8.

Сетне гласовете отминаха, отново ги обгърнаха тишината и нощта. Мбиджейн накара Шон да продължи да крачи. Показа се крайчецът на луната, който им освети пътя и те продължаваха да вървят, като постепенно се насочваха на югоизток. Най-сетне стигнаха един поток с дървета по брега му. Шон с мъка пи вода, защото гърлото му бе пресъхнало и го болеше. След това се сгушиха един до друг, за да им е топло на килима от листа под дърветата, и заспаха.

28

На следващия ден следобед откриха лагера на Челмсфорд, редиците почернели лагерни огнища и заравнените места, където са били палатките, коловете, за които са били завързани конете, и купчините празни тенекиени консерви от говеждо месо и трикилограмовите кутии от бисквити.

вернуться

8

Положителен отговор. — Б.пр.