Но поведението на жената не дава никакви основания за съмнения в непоколебимото й решение. Змията дълго не може да дойде на себе си и за миг изгубва дар слово. Изиграла е тази роля на три милиарда планети, но за пръв път чува подобна дързост.
Вън от равновесие, унижена и вбесена, тя прави опит да скрие потресението си, затова започва с нежен и коварен глас, присъщ само на нея:
— Уверявам те, грешиш. Погледни този румен плод. Нима може да има нещо по-приятно на вид и по-привлекателно? Впрочем, и сравнение не може да става между вида и насладата, когато го вкусиш. Нито на земята, нито на небето няма нищо по-сладко! Една хапка — и ще потънеш в море от наслади. Не ми ли вярваш? Тогава виж…
Змията откъсва плод, мигом го глътва и започва да се вие по земята, опитвайки се с трепетите на тялото да покаже колко огромно е блаженството. Жената се усмихва, но в очите й има безразличие.
— Забавна си — казва жената. — Но не можеш да ме убедиш. Докато не опитам от плода, аз не зная какво е добро, а значи и онова, което ти наричаш щастие, удоволствие, наслада.
Змията се разгневява и вече не може да прикрива яростта си.
— Ако не опиташ, ще те ухапя и ще ти причиня зло.
— Зло ли? Но аз не знам какво е зло, защото още не съм опитала забранения плод. Думите ти са безсмислени.
— Ти ще умреш! — крещи доведената до отчаяние Змия.
— Не, няма да умра — спокойно възразява жената. — Защото съм яла от плодовете на дървото на живота и съм получила безсмъртие. А ти яде от забранения плод и сега ще умреш.
И като грабва тънка тояга, разсича Змията на две.
Дълго гледа конвулсиите на змийското тяло, после се усмихва.
— Виждаш ли, че бях права — и бързо се отдалечава от прокълнатото дърво, без да го докосне, както й е повелил Бог.
Жената продължи разходката си, без да се замисли над случилото се. Излезе от плодната градина, поведе я смътното желание да види партньора си. Пътьом откъсна няколко красиви цветя, хвърли ги нагоре и загледа с удоволствие танца им. Пеперуда кацна на ръката й, тя бързо откъсна крилцата й и също ги хвърли нагоре. Защото не знаеше какво е добро и зло.
В края на градината вълк дебнеше овца. Като видя жената, вълкът се изплаши. Но жената хвана овцата и я поднесе към зейналата паст на вълка. И продължи нататък, потънала в своето неведение за добро и зло.
Тя отиде при мъжа и му разказа историята със змията. Мъжът я изслуша мълчаливо, после я похвали. Докато се радваха, че жената е устояла на съблазънта, отгоре — като лек ветрец — долетя гласът на Бога:
— Мъжо, жено, где сте?
— Тук сме — отвърнаха в един глас. — Чухме гласа ти и откликваме с радост.
Господ Бог млъкна изненадан, досущ като Змията, но наистина си беше така — мъжът и жената стояха пред него все още голи и неподозиращи своята голота. Когато им заговори, в гласа му имаше нотки на разочарование:
— Значи не сте вкусили от плода, който ви забраних да вкусвате?
— Не сме, Господи — отвърна жената със своята вечна усмивка. — Опитах плода от дървото на живота, но не докоснах дървото на познанието за добро и зло, макар Змията да ме увещаваше. Аз се убедих, че си прав, Господи — Змията опита от плода и мигом умря.
— Умря ли? — попита гласът със странна интонация.
— Убих я за наказание. Аз станах оръдието на твоя праведен гняв. Аз винаги ще съм послушна към Твоите наставления и ще остана безсмъртна, без да съзная що е добро и зло.
— И аз ще постъпя така — допълни мъжът. — Тогава ще получим безсмъртието, които Ти ни обеща.
— Да, да, аз наистина ви обещах — отвърна тихичко гласът.
Вечерният вятър утихна. Мъжът и жената останаха сами в своята невинна голота.
Господ се отдалечи. Противоречивите мисли и вътрешното безпокойство Го бяха объркали. Необичайното поведение на жената Го бе заварило неподготвен, а упоритото й нежелание да съгреши можеше да се превърне в аномалия, която да наруши постоянството на вселената.
В лошо настроение отиде в центъра на плодната градина, където видът на мъртвата змия потвърди думите на жената.
Змията бе мъртва, но обитаващият змийското тяло дух на злото бе вечен. При появата на Господ този дух, обезсилен от липсата на старата телесна обвивка, изля своя гняв и унижение:
— Проклета да си, жено! Проклета да си, плането! — стенеше Дявола. — Проклета да е тази самоуверена твар, която отказа да съгреши! Проклето да е това чудовищно създание, което се изгаври със законите на логиката! Предлагал съм забранения плод на жени от три милиарда планети и никога не съм претърпявал неуспех. Нито една жена не е устоявала пред изкушенията на Змията. О, пагубен ден! О, ден на позора ми!