Тази сутрин Софрония се притесни, че ще се стигне до бой. Майорът често бе предупреждавал Кит да престане с безумната езда на Съблазън. Но тъй като те не подействаха, накрая взе крайни мерки — забрани й изрично да язди жребеца. Кит го обсипа с ругатни и го заплаши с няколко неща, които една порядъчна жена, дори не би трябвало да знае, още по-малко да ги споменава. Но той стоеше като статуя, без да каже дума и я гледаше с такова каменно студено изражение, че по гърба на Софрония плъзнаха ледени тръпки.
Но независимо колко лоши бяха нещата помежду им денем, настъпеше ли вечерта, вратата на голямата спалня се затваряше и не се отваряше до сутринта.
Взряна през прозореца, Софрония видя Кит, облечена в проклетите си панталони, да се връща от разходка. Стомахът й се стегна от ужас. Не можеше да отлага повече. Чантата й бе готова, а мистър Спенс щеше да я чака след по-малко от час в края на алеята.
Не беше казала на никого за плановете си и се чудеше дали Магнус подозира нещо. Сутринта, когато бе дошъл в кухнята на закуска я бе погледнал много странно. Понякога имаше усещането, че той чете мислите й.
Добре, че днес бе отишъл в Ръдърфорд и нямаше да бъде тук, когато тя си тръгнеше. Но някаква част от нея желаеше да хвърли последен поглед на милото му, красиво лице.
Софрония закачи престилката до мивката, както правеше това още от детството си и тръгна да обиколи къщата за последен път. Предната врата се отвори и заедно с потока студен въздух, вътре нахълта Кит.
— Днес вятъра направо хапе! Отивам да направя чаудер17 за вечеря.
Софрония забрави, че тези неща не бяха вече нейна отговорност.
— Вече е почти пет часа — скара й се тя. — Щом искаш супа, трябваше да ми кажеш по-рано. Патси вече сготви хубав пилаф с бамя.
Кит съблече вълненото си яке и раздразнено го хвърли на перилата.
— Сигурна съм, че тя няма да има нищо против, ако добавя още едно блюдо към менюто — и тръгна нагоре по стълбите.
— Хората в този дом ще ти бъдат много благодарни, ако им се усмихнеш поне веднъж.
Кит се спря и погледна надолу към Софрония.
— Какво трябва да означава това?
— Това означава, че си намръщена от няколко месеца и започна да става заразно. Заради тебе се разкрещях на Патси.
Софрония не за първи път я порицаваше за нейното поведение, но днес Кит нямаше сили да се защитава. Чувстваше се нервна и апатична, не точно болна, но и не съвсем добре. Уморено въздъхна.
— Ако Патси не иска чаудер в менюто тази вечер, ще го направя утре.
— Ще трябва сама да й кажеш.
— Защо?
— Защото няма да бъда тук.
— Така ли? Къде отиваш?
Софрония се поколеба. Кит й бе задала въпроса толкова невинно.
— Да отидем да седнем за няколко минути в стаята. Трябва да поговорим.
Кит я погледна с любопитство, след това я последва по коридора. Когато влязоха вътре, тя седна на дивана.
— Случило ли се е нещо?
Софрония остана права.
— Аз… заминавам за Чарлстън.
— Трябваше да ми кажеш по-рано. Имам някои неща за пазаруване. Бих могла да дойда с теб.
— Не, няма да ходя по магазините — Софрония стисна ръце пред себе си. — Аз… отивам си завинаги. Няма да се върна повече в „Райзън Глори“.
Кит се втренчи неразбиращо в нея.
— Няма да се връщаш? Разбира се, че ще се върнеш. Ти живееш тук!
— Джеймс Спенс ми купи къща.
Кит смръщи чело.
— Защо го е направил? Негова икономка ли ще ставаш? Софрония, как можа дори да си помислиш да ни оставиш?
Софрония поклати глава.
— Няма да му бъда икономка. Ще му стана любовница.
Кит сграбчи облегалката на дивана.
— Не ти вярвам. Ти никога не би направила нещо толкова ужасно.
Софрония рязко повдигна брадичка.
— Да не си посмяла да ме съдиш!
— Но това е ужасно! Това, което казваш, е грях! Как можеш дори да си го помислиш?
— Всеки постъпва така, както сметне за необходимо — упорито отвърна икономката.
— Не е нужно да го правиш!
— Лесно ти е да го кажеш! Никога ли не ти е идвало на ум, че и аз мога да искам същите неща, като теб — дом, красиви дрехи, да се събудя сутрин и да зная, че никой няма да ме нарани?
— Но кой ще те нарани? Войната свърши преди три години. И никой не те е притеснявал от тогава.