Не я позна веднага. Може би, защото погледът му прекалено бавно се плъзгаше по високото й, гладко чело, гъстите тъмни вежди; дългите мигли, обрамчващи огромни виолетови очи; малката решителна брадичка. И всичко това, заедно с дивата роза на устните й, от които бе пил жадно, говореха за жива, необикновена красота.
Едва сега почувства нещо подобно на неловкост — натрапчиво усещане за нещо познато и не много приятно, скрито някъде в най-отдалечените кътчета на паметта му. Видя как ноздрите на малкия й, прав нос потрепват, като крилца на колибри. Тя сви устни и вдигна глава. Именно по този жест я позна.
Кит забеляза как светлосивите ириси се изпълват от черните му зеници, но бе твърде шокирана от случилото се между тях, за да се отдръпне. Какво ставаше с нея? Този мъж й бе причинил толкова много злини! Как можа да забрави за това? Изведнъж почувства гадене от гняв, ужас и срам.
От коридора се чу странен шум — все едно някой ръсеше зърна на царевица по дървения под. Кълбо от черно-бели косми влезе в стаята и се втурна към Кит. Мерлин!
Кучето наклони глава, сякаш я изучаваше, но я позна много по-бързо, отколкото Кейн. С три излайвания приветства старата си приятелка.
Кит падна на колене и без да обръща внимание на мръсните петна от лапите по гълъбовосивата си пътна рокля, прегърна Мерлин и му позволи да оближе лицето й. Шапката й падна на килима, старателно сресаната й коса се разпиля, но на нея й беше безразлично.
Гласът на Кейн, леден, като полярен вятър в долина, я върна към реалността.
— Виждам, че дори в училището не са успели да направят от теб дама. Ти все още си същото своенравно създание, каквото беше преди три години.
Кит изсумтя презрително и изтърси първото нещо, което й дойде на ум.
— Ядосваш се, защото кучето се оказа много по-умно от теб.
Глава 8
Малко след като Кейн напусна стаята, се чу познат глас.
— Луси, пак си пуснала в къщата това куче?
— Той се промуши покрай мен, мис Софрония.
— Покрай мен нямаше да се промуши!
Кит се усмихна, когато долови бързите делови стъпки. Прегърна Мерлин и му прошепна:
— Няма да й позволя да те нарани.
Софрония нахълта в стаята, но внезапно спря, като видя непознатата дама.
— О, извинете! Луси не ми каза, че имаме посетител.
Кит вдигна нагоре глава и й се усмихна палаво.
— Кит! — ахна Софрония. — Господи! Наистина ли си ти?
Със смях, гостенката скочи на крака и се хвърли към нея.
— Разбира се, че съм аз, кой друг?!
Двете жените се прегърнаха под възторжения лай на обикалящия около тях Мерлин.
— Толкова е хубаво, че те виждам… О, Софрония, ти си станала дори по-красива, отколкото те помня.
— Аз? Погледни себе си! Изглеждаш, все едно си слязла от страниците на „Дамско списание на Лейди Кодей“15.
— Всичко това е благодарение на Елзбет.
Кит отново се разсмя и сграбчи Софрония за ръката. Паднаха на дивана и се опитаха да запълнят трите години раздяла.
Кит знаеше, че вината за рядката им кореспонденция е само нейна. Софрония не обичаше да пише писма, а малкото, които беше написала, бяха пълни с възхвала за стореното от Кейн за плантацията, но въпреки това отговорите на Кит бяха винаги язвителни. Накрая Софрония беше спряла да пише напълно.
Кит си спомни, колко се бе зарадвала на подобренията в къщата, които бе направила Софрония. Да не ги признае сега, щеше да бъде глупаво и дребнаво, и тя я похвали за всичко свършено.
Софрония се опиваше от думите на Кит. Знаеше, че цялата къща блести благодарение на нейните грижи и че има пълното право да се гордее с това. Но в същото време започнаха да я терзаят познатите усещания на неприязън и любов, които винаги я измъчваха в присъствието на Кит.
Дълги години Софрония бе единствената, която се бе грижила за нея, а сега Кит бе станала жена с опит и познанства, които не можеше да сподели със старата си приятелка. Беше красива и горда, чувстваше се като у дома си в един свят, в който Софрония никога нямаше да влезе. Старите рани се отвориха.
— Само не си въобразявай, че сега можеш да си пъхаш носа в моите работи и да ми нареждаш как да ръководя къщата.
Кит се усмихна леко.
— Дори и не съм си помисляла за това. Всичко, което ме интересува, е земята. Полетата. Нямам търпение да разгледам наоколо.
Негодуванието на Софрония изчезна и на негово място се появи притеснение. Съжителството на майора и Кит под един покрив, щеше да доведе до неприятности.
Старата спалня на Розмари бе обновена в розови и мъхесто зелени цветове. Това напомняше на Кит за вътрешността на зряла диня, където розовото месо граничеше с бледия блясък на кората. Радваше се, че тази прохладна и красива стая е нейна, макар да бе следващата по хубост след спалнята на Кейн. Фактът, че двамата ще споделят обща дневна я правеше неспокойна, но поне щеше да има възможност да го наблюдава.
15
„Дамско списание на Лейди Кодей“ — алтернативно издание, известено като „Списание Кодей“ или „Списание за жени в САЩ“, публикувано във Филаделфия. Това е най-широко разпространеното списание в периода преди Гражданската война — Б.пр.