Търпението на Кейн свърши и той се обърна към Кит.
— За какво говори тя?
Мис Доли притисна пръсти към ръката му.
— Е, не е нужно да се разстройвате. Обещавам, когато сме в компания да бъда много дискретна и да се обръщам към вас с майоре, скъпи ми генерале!
Гласът на Кейн прозвуча предупредително:
— Кит…
Мис Доли цъкна с език.
— Тихо, тихо, генерале! Не трябва да се притеснявате за Катрин Луиз. По-предана дъщеря на Конфедерацията, не съществува. Тя никога не би издала истинската ви самоличност, нали, скъпа?
Кит се опита да отговори, дори отвори устата си, но от нея не излезе нищо.
Мис Доли хвана ветрилото си от кокоши пера, което висеше на тънката й китка, и я удари с него по ръката.
— Кажи незабавно на генерала, че това е така, скъпа! Ти никога няма да го предадеш! Бедният човек има достатъчно проблеми, за да добавя и това бреме. Хайде сега! Кажи му, че може да ти има доверие! Кажи му!
— Можете да ми се доверите — изграчи Кит.
Кейн я изгледа свирепо.
Мис Доли се усмихна и подуши въздуха.
— Ако не ме лъже носът ми, за вечеря ще имаме пиле фрикасе. Признавам, че изпитвам пристрастие към това ястие, особено, ако към него се прибави щипка мускатово орехче — тя хвана Кейн под ръка и се отправи към трапезарията. — Знаете ли, генерале, има голяма вероятност с вас да се окажем далечни роднини. Според моята пралеля, Фийби Литълфелд Калхун, клон от бащиния ми род е свързан чрез брак, с клана Лий от Вирджиния.
Кейн спря, като закован.
— Опитвате се да ми кажете, мадам… че вие в действителност, наистина ме мислите за генерал Робърт Лий?
Мис Доли отвори уста, за да отговори, но за нещастие отново се разкиска.
— О, не, не, няма да ме хванете така лесно, генерале! Обидно е да ме изпитвате отново, след като се заклех, че може да разчитате на мен. Вие сте майор Байрън Натаниел Кейн. Катрин Луиз ми го каза достатъчно ясно.
След това го погледна и му намигна многозначително.
По време на вечерята, Кейн бе мрачен, а Кит загуби обичайния си апетит. Сега, освен че се налагаше да търпи присъствието му и да живее със спомена за целувката им, трябваше да изтърпи притеснението, че е посяла семената за поредната лудост на мис Доли.
Компаньонката, обаче не забелязваше напрегнатото мълчание, и без затруднение запълваше паузите. Чуруликаше непрекъснато за фрикасето, за далечните си роднини, за целебните свойства на лайката, докато лицето на Кейн не потъмня, като буреносен облак. Когато десертът бе сервиран, той изпадна в пълен ужас от предложението на възрастната дама, да си направят след вечеря неофициална рецитация на поезия в салона.
— Имате лош късмет, мис Калхун! — погледът му се плъзна по масата. — Катрин Луиз донесе от Ню Йорк секретни съобщения. Страхувам се, че трябва да се видим с нея насаме — едната му вежда се изстреля нагоре. — Веднага!
Мис Доли засия.
— Но, разбира се, скъпи генерале! Не е нужно да казвате и дума повече! Отивайте! Аз ще остана тук и ще се насладя на този вкусен джинджифилов кейк. Ах, не ми се е налагало…
— Вие сте истинска патриотка, мадам! — той избута стола си назад и посочи към вратата. — В библиотеката, Катрин Луиз!
— Аз… ъ-ъ-ъ…
— Сега!
— Побързай, мила! Генералът е зает човек!
— И е на път да стане още по-зает! — отвърна той многозначително.
Кит се изправи и се плъзна покрай него. Добре! Беше време за битка!
Библиотеката на „Райзън Глори“ си бе останала такава, каквато я помнеше Кит. Удобни кресла с кожа, провиснала на някои места, стояха разположени в ъглите до старото махагоново бюро. Голям прозорец внасяше светлина и веселие, въпреки тъмната кожена подвързия на книгите наредени по рафтовете.
Това бе любимата й стая в плантацията и тя възнегодува срещу непознатия хумидор16, който стоеше върху бюрото и армейския Колт, прибран в облицованата в червено дървена кутия до него. Но най-вече я подразни портрета на Абрахам Линкълн, който висеше над камината, на мястото на картината „Обезглавяването на Йоан Кръстител“, която бе стояла там, откакто се помнеше.
Кейн седна в стола зад бюрото, вдигна крака върху махагоновата повърхност и кръстоса глезени. Позата му бе откровено нагла, но Кит не му позволи да разбере, че това я дразни. По-рано същия ден, когато бе скрита зад воалетката, той се бе отнасял с нея, като с жена. А сега я третираше като помощник-коняр. Нищо, скоро щеше да разбере, че не може да отхвърли изминалите години толкова лесно.
— Бях ти наредил да останеш в Ню Йорк — започна Кейн.
— Именно, наредихте — тя се престори, че оглежда стаята. — Този портрет на мистър Линкълн, няма място в „Райзън Глори“. Това обижда паметта на баща ми.
16
Хумидор — кутия за пури, изработена така, че да позволява на пурите да „дишат“ и да се овлажняват в съответствие с препоръките на производителя — Б.пр.