За съжаление, следващите събития от деня, едва ли можеха да се нарекат забавни. Жалко, че Дора с хитрост и уговорки бе успяла да измъкне от него съгласие да се повозят из Сентръл Парк. Макар и двамата да бяха наясно с правилата от самото начало, Кейн подозираше, че тя се стреми към по-сериозни отношения и иска да се възползва от уединението на тяхната разходка, за да го притисне. Освен, ако нямаха компания…
— Качвай се отзад, момче! Време ти е да видиш нещо от Ню Йорк Сити!
— Аз?
Момчето имаше такъв изумен вид, че Кейн се усмихна отново.
— Не виждам никой друг наоколо. Трябва ми някой, който да държи конете.
И да предотврати плановете на Дора, да ме направи постоянен член на семейство Ван Нес!
Кит се вгледа в сивите, убийствено непокорни очи на янкито, повдигна рамене и се качи на тапицираната в кожа седалка. Щеше да е най-добре да прекарва колкото се може по-малко време в неговото обкръжение, но сега беше попаднала в капана му.
Докато ловко управляваше каретата по нюйоркските улици, Кейн успя да покаже на Кит забележителностите на града и постепенно повишената й бдителност се замени с удоволствие. Минаха покрай известния ресторант „Делмонико“, и „Уолах театър“, където Шарлот Къшман11 бе играла в ролята на Оливър Туист. Кит успя да зърне модни магазини и хотели, заобиколени от буйната зеленина на Медисън скуеър, и да разгледа огромните къщи на богатите малко по на север.
Кейн спря пред една внушителна каменна сграда.
— Пази конете, момче. Няма да се бавя.
За първи път Кит нямаше нищо против да чака. Оглеждаше къщите наоколо, техните добре облечени обитатели и преминаващите луксозни екипажи. Но при мисълта за Чарлстън, сринат със земята, усети как я залива познатата горчивина и болка.
— Прекрасен ден за разходка! Искам да ти разкажа една много интересна история.
Кит погледна нагоре и видя елегантно облечена жена с блестящи руси къдрици и пухкави нацупени устни, която слизаше по стълбите, под ръка с Кейн. Тя беше облечена в коприна с ягодов цвят и държеше над главата си дантелен бял чадър, за да предпазва бледата си кожа от следобедното слънце. Малко кокетно боне бе кацнало на главата й. Кит я намрази от пръв поглед.
Кейн помогна на дамата да се качи в каретата и учтиво оправи краищата на полата й, с което окончателно падна в очите на Кит. Щом той бе способен да се увлече по подобен вид жени, значи не беше толкова умен, за колкото тя го мислеше.
Момичето стъпи на желязната стъпенка с издраните си ботуши и ловко се качи в каретата. Дамата възкликна с учудване:
— Байрън, кое е това мръсно създание?
— На кой викаш, че е мръсен? — войнствено скочи от седалката Кит и стисна ръцете си в юмруци.
— Сядай! — изръмжа Кейн.
Тя се втренчи в него, но убийственият му поглед изобщо не трепна. С яростно изражение, Кит потъна обратно в седалката и прикова погледа си в гърба на ягодово-бялата фигура. Кейн отпусна юздите и се включи в движението.
— Кит е моят помощник-коняр, Дора. Взех го със себе си да пази конете в случай, че желаеш да се разходиш из парка.
Лентите по шапката на Дора негодуващо потрепнаха.
— Днес е много горещо, за да се ходи пеш.
Кейн безразлично сви рамене. Дора пооправи чадърчето си и потъна в мълчание, изразявайки по този начин недоволството си. Кит злорадо забеляза, че Кейн не обръщаше никакво внимание на дамата.
За разлика от Дора, тя не се цупи дълго и се отдаде на удоволствието от яркия летен следобед, отново оглеждайки интересния пейзаж около себе си. Това бе единственият й шанс да разгледа Ню Йорк Сити, и макар да се налагаше да се примири с присъствието на най-заклетия си враг, възнамеряваше да се наслаждава на момента изцяло.
— Това е Сентръл Парк.
— Не разбирам, защо го наричат така. Всеки глупак може да види, че се намира в северния край на града.
— Ню Йорк се разраства бързо — поясни Кейн. — Сега, тук няма нищо, освен свободна площ, няколко стопанства и бараки. Но скоро градът ще запълни всичко и парка ще се окаже в самия център.
Кит искаше да отправи някоя скептична забележка, но Дора се извърна и я прониза с унищожителен поглед. Посланието ясно гласеше, че Кит не трябва да си отваря повече устата. Като нагласи на лицето си изкусна и лъскава усмивка, тя се обърна към Кейн и го погали по рамото с ръка, облечена в дантелена ръкавица.
— Байрън, не съм ти разказала още интересната случка с Шугър Плъм!
— Шугър… кой?
11
Шарлот Сандърс Къшман (23 юли, 1816 г. — 18 февруари, 1876 г.) американска актриса — Б.пр.