— Даян, Ричард е мъртъв, но ти си жива. Не отблъсквай хората, които те обичат. Ще им се обадя.
Множество приятели на Даян и Ричард започнаха да телефонират и да я посещават и тя трябваше да слуша безкраен низ от клишета:
— Погледни го от тази страна, Даян. Ричард почива в мир…
— Бог го е повикал при себе си, скъпа…
— Знам, че Ричард е в рая и те закриля…
— Отишъл е на по-хубаво място…
— Възнесъл се е при ангелите…
На Даян й се искаше да изкрещи.
Потокът от гости й се струваше безкраен. В апартамента дойде Пол Дикън, собственикът на галерията, която излагаше нейните картини, и я прегърна.
— Опитвах се да се свържа с теб, но…
— Знам.
— Много ми е мъчно за Ричард. Той беше истински джентълмен. Но, Даян, не бива да се изолираш така. Хората искат да видят прекрасните ти творби.
— Не мога. Вече няма значение. Пол. Нищо няма значение. Свършено е с мен.
Нищо не можеше да я разубеди.
Когато на другия ден на вратата се позвъни, Даян неохотно отиде да отвори. Погледна през шпионката и видя групичка деца. Озадачи се, но им отключи. Бяха десетина, все момчета.
Едното носеше букет.
— Добро утро, госпожо Стивънс. — Детето й подаде букета.
— Благодаря. — Даян изведнъж си спомни кои са тези хлапета. Бейзболистите, които бе тренирал Ричард.
Беше получила безброй кошници с цветя, съболезнователни картички и имейли, ала този подарък я трогна най-дълбоко.
— Заповядайте.
Момчетата се стълпиха в стаята.
— Само искахме да ви кажем, че ужасно съжаляваме.
— Съпругът ви беше страхотен човек.
— Адски готин беше.
— Беше жесток треньор.
Даян само можеше да преглъща сълзите си.
— Благодаря ви. И той смяташе, че сте страхотни. Много се гордееше с всички ви. — Тя дълбоко си пое дъх. — Искате ли нещо безалкохолно или…
— Не, благодаря, госпожо Стивънс — отговори десетгодишният Тим Холм. — Просто искахме да ви кажем, че той ще липсва и на нас. Всички дадохме пари за цветята. Струват дванайсет долара. Както и да е, просто искахме да знаете, че съжаляваме.
Даян ги погледна и тихо отвърна:
— Благодаря ви, момчета. Знам, че Ричард щеше да ви е благодарен, задето сте дошли.
Децата смутено се сбогуваха и си тръгнаха.
Докато ги проследяваше с поглед, тя си спомни първия път, когато бе присъствала на тренировката им. Ричард беше разговарял с тях, като че ли е на тяхната възраст, на понятен за тях език, и те го обичаха тъкмо заради това. „Тогава започнах да се влюбвам в него“ — помисли си Даян.
Навън се разнесе гръм и първите капки дъжд затрополиха по прозорците като Божии сълзи. „Дъжд“. Беше се случило през един уикенд…
— Обичаш ли да ходиш на пикник? — попита Ричард.
— Обожавам.
Той се усмихна.
— Знаех си. Значи отиваме на пикник. Ще те взема утре по обяд.
Беше красив слънчев ден. Ричард бе подготвил пикник насред Сентръл Парк. Имаше сребърни прибори и ленена покривка, а когато видя съдържанието на кошницата, Даян се засмя. Ростбиф… шунка… сирена… два големи пая… различни напитки и шест вида десерт.
— Тук има достатъчно за цял полк! Чакаш ли някого? — И в главата й изскочи неканена мисъл. „Свещеник?“ Тя се изчерви.
Ричард я наблюдаваше.
— Добре ли си?
Дали е добре ли? „Никога не съм била толкова щастлива“ — помисли си Даян.
— Да, Ричард — отвърна тя.
Той кимна.
— Хубаво. Няма да чакаме полка. Да започваме.
Докато се храниха, имаха да си казват много неща и сякаш се сближаваха с всяка дума. Сексуалното привличане помежду им се усилваше и двамата го усещаха. И насред този прекрасен следобед не щеш ли заваля дъжд. Подгизнаха за броени минути.
— Съжалявам — мрачно каза Ричард. — Трябваше да го предвидя — във вестника пишеше, че няма да вали. Боя се, че пикникът ни се провали и…
Даян се приближи до него.
— Нима?
В следващия миг се озова в прегръдките му и устните й се притискаха към неговите. Стана й горещо.
— Трябва да съблечем тези мокри дрехи — заяви тя, когато най-после се отдръпна.
Ричард се засмя.
— Права си. Не бива да се разбо…
— При теб или при мен? — прекъсна го Даян.
Той внезапно се скова.
— Сигурна ли си, Даян? Питам, защото… това не е приключение само за една нощ.
— Знам — тихо отвърна тя.
След половин час бяха в апартамента на Даян, събличаха се, милваха се, опипваха се и накрая, когато повече не издържаха, се прехвърлиха на леглото.
Ричард беше мил, нежен и страстен и всичко бе вълшебно; езикът му я откри и бавно започна да се движи по нея, сякаш леки вълни плискаха кадифен плаж, после проникна в нея и я изпълни.