О. Хенри
Кой угнетява света
— Много от нашите велики хора — казах аз (по повод на редица явления) — са признавали, че дължат успехите си на някоя бляскава жена, която ги е подпомагала и насърчавала.
— Зная това — каза Джеф Питърс. — Чел съм в историята и в митологията за Жана д’Арк, за мадам Йейл, за мисиз Кодъл1, за Ева и други забележителни жени от миналото. Но ако питаш мен, в наши дни жената е почти безполезна и в политиката, и в бизнеса. За какво ли я бива съвременната жена? Най-добрите готвачи, модисти, бавачи, стенографи, чиновници, фризьори, перачи и гладачи са мъже. Кажи-речи, единственото, в което жената превъзхожда мъжа, е изпълнението на женски роли във водевила.
— Пък аз си мислех — казвам му, — че женската хитрост и интуиция неведнъж са били полезни за твоята… как да кажа?… специалност.
— Да — поклати енергично глава Джеф, — така изглежда на пръв поглед. А всъщност жената е абсолютно безнадежден партньор за едно неопетнено мошеничество. Изведнъж, когато най-много разчиташ на нея, тя решава да бъде честна и проваля всичко. Изпитвал съм го на собствен гръб.
Бил Хъмбъл, един стар мой приятел от Териториите2, си беше създал илюзията, че много му се иска да бъде назначен за шериф. По това време ние с Анди се занимавахме с чиста и законна търговия — продавахме бастуни. Отвиеш ли дръжката и опреш бастуна до устата, по гърлото те изгъделичква приятно половин пинта чисто ръжено уиски — награда за твоята проява на интелигентност. Полицията понякога ни досаждаше, затова, когато Бил ми съобщи намеренията си, аз веднага щракнах, че назначаването му за шериф може да бъде от полза за фирмата „Питърс и Тъкър“.
— Джеф — казва ми Бил, — ти си човек учен и образован и не само това — имаш познания и сведения, засягащи не само основните проблеми, а и фактите и изводите.
— Така е — казвам аз, — и никога не съм съжалявал за това. Аз не съм от тези — казвам, — за които образованието е толкова евтина стока, че искат да го направят безплатно. Кажи ми — питам го — кое е по-ценно за човечеството — литературата или конните състезания?
— Хмм, да… добрите ко… тоест, искам да кажа, поетите и разните там велики писатели стоят на първо място, разбира се — казва Бил.
— Именно — казвам аз. — А щом е така, тогава защо нашите финансови и филантропически гении ни взимат по два долара за конно състезание, а ни пускат безплатно в библиотеките? Внушава ли се по този начин на масите правилно разбиране за относителната стойност на тези две средства за самообразование и безредие?
— Ти излизаш извън сферата на моята логика и риторика — казва Бил. — От теб аз искам само едно: да отидеш във Вашингтон и да ми издействуваш това назначение. Мен не ме бива в културния език и в интригите. Аз съм обикновен гражданин и искам да получа това място. Убил съм седем души — казва Бил, — имам девет деца; от първи май тази година съм благонадежден член на републиканската партия; не мога ни да чета, ни да пиша. Значи, няма основания да ми бъде отказана тази длъжност. Струва ми се — продължава Бил, — че и твоят съдружник, господин Тъкър, е човек благоразположителен, с висок менталитет и може да ти помогне да ми осигуриш шерифското място. На първо време — казва Бил — ще ви дам хиляда долара — за пиене, подкупи и превоз във Вашингтон. Ако уредите работата, ще ви дам още хиляда в брой и ви гарантирам, че поне една година ще можете да продавате контрабандно уиски, без да се боите от наказание. Надявам се, че сте добри патриоти на Запада и ще ми помогнете да прокараме тая работа през Белия вигвам на Великия отец, намиращ се на най-крайната източна станция на Пенсилванската железница.3
Разправих аз на Анди за тази работа и той страшно се запали. Анди беше сложна натура. За разлика от мен той не се задоволяваше само да шета по селищата и да пробутва на фермерите комбинация от чукало за бифтеци, обувалка, маша за къдрене, френски ключ, пила за нокти, мачкалка за картофи и камертон. Анди имаше душа на артист, която не можеше да се мери с чисто комерческа мяра, както душата на проповедника или нравоучителя. И тъй приехме предложението на Бил и запрашихме към Вашингтон.
Пристигнахме ние, настанихме се в един хотел на авеню „Южна Дакота“ и аз викам на Анди:
— Виж какво, Анди, сега ние за първи път в живота си се готвим да извършим истински нечестна постъпка. Досега не ни се е случвало да се занимаваме с подкупване на политически дейци, но ще го преживеем някак, заради Бил. В честните и напълно законни дела човек може да допусне малко измама и мошеничество, но в тази кална работа, в тази гадост най-добре е според мен да се действува с открито чело, направо. Предлагам да дадем петстотин долара от тия пари на председателя на комитета по предизборната кампания, да вземем разписка, да сложим разписката на бюрото на президента и да му кажем за Бил. Сигурен съм, че президентът ще оцени правилно един кандидат, който се стреми да получи длъжност по този начин, а не с разпи връзки и политически интриги.
2
Така са се наричали областите, зависими от САЩ, но още невключени официално в техните граници. — Б.пр.
3
Великият отец тук означава президента, а Белия вигвам — Белия дом във Вашингтон, където е и последната гара на Пенсилванската железопътна линия. — Б.пр.