Гледката го стъписа до краен предел. За няколко секунди той просто се взираше с празен поглед, без да е в състояние да асимилира видяното. Тя лежеше по гръб с разкрачени крака. Насред пълното й лице, забита навътре в лявата й очна кухина, стърчеше мотика. Виждаше се малка част от лъскавото острие. Устата й зееше, а зъбната протеза се бе свлякла надолу в устата и изкривила така добре познатото на Гурвин лице в отвратителна гримаса. Той отстъпи заднишком. Задушаваше се. Прииска му се незабавно да отскубне мотиката от главата й, но нямаше как. Обърна се назад, едва успя да направи няколко крачки и цялото съдържание на стомаха му плисна върху тревата. Докато плюеше, си мислеше за Ерки. Халдис е мъртва, а наоколо броди Ерки. Може би дори сега все още дебне в гората, скрит зад някое дърво, и се взира в Гурвин. В ушите на шерифа отекнаха собствените му думи: Всички, които отдавна не сме в първа младост, мечтаем да си отидем така от този свят.
След по-малко от шейсет минути в малкото стопанство гъмжеше от народ.
Старши инспектор Конрад Сейер се вторачи в оцелялото й око. Лицето му беше безизразно, а нейното — злокобно обагрено от вътрешни кръвоизливи. Той влезе в къщата. Удиви се колко подредено и тихо е вътре. Надникна в малката кухня, но не откри нищо нередно. Прегледа пощата й, взе едно писмо и си отбеляза нещо. Дълго оглежда обстановката. Не забеляза нищо подозрително.
Повечето полицаи си имаха ясно определени задачи. Така я караха ден след ден, опитвайки се с всички сили да се съсредоточат върху работата. Но знаеха, че в някой лош ден отново ще им се наложи да преживеят травмиращата гледка. Малцината, които нямаха достъп до местопроизшествието и бяха принудени да чакат, обръщаха гръб на стълбите и си палеха цигара. После грижливо напъхваха фаса в кутията. Внимавай къде стъпваш и какво пипаш. Не мърдай много-много, направи място на фотографа. Това е поредният случай, ще се появяват още хора, а и ти не я познаваш. Скръбта е за близките й. Надявай се участта им да те подмине.
Гурвин пушеше до кладенеца. Откакто пристигнаха автомобилите, палеше цигара от цигара, но сега се обърна и погледна мъжете. Чу гласовете им: тихи, приглушени, угрижени. В тях се долавяше уважение към Халдис. Сигурно и тя както повечето възрастни хора, наближаващи осемдесетте и края на живота си, е имала някакви представи как ще изглежда в смъртта си: в открит ковчег, в красива рокля, със скръстени ръце, с малко руж по бузите, поставен от старателен гримьор, чиято задача е да й придаде възможно най-хубав вид за срещата й със Спасителя. Очакванията на Халдис не се оправдаха. Със сигурност не изглеждаше красива. Половината й глава беше обезобразена. Никой гримьор на света не би съумял да я поправи. Гурвин си запали поредната цигара. Улови се как оглежда дърветата, сякаш очаква Ерки все още да наблюдава полицаите с пламтящи очи. Защо?, запита се Гурвин. С какво една възрастна жена като Халдис му се е сторила опасна или той просто възприема абсолютно всички хора, изпречили се на пътя му, като врагове? С кое свое действие или дума тя е отприщила такъв страх у него, та е решил да й отнеме живота? Гурвин имаше самочувствието на човек, способен да проумее мотивите за повечето престъпления, ако се постарае да се постави на мястото на извършителя. Разбираше шестнайсетгодишните момчета, които се шляят по улиците през нощта в търсене на тръпка. Крадат коли и карат бясно из града, поделили си бутилка алкохол. Опиянява ги скоростта, усещането, че някой ги преследва, че най-после са обект на нечие внимание. Гурвин разбираше и защо мъжете изнасилват: от гняв и безсилие пред нежния пол. Жените винаги, на всяка цена, се стараят да бъдат тайнствени, а мъжът е длъжен да ги разгадае много щателно, за да получи достъп до тях. Макар и с много усилия, проумяваше и причината мъжете да бият жените си. Подобно убийство обаче надхвърляше възможностите му. Как нещо покълва и избуява у човека, разпространява се бавно по жилите му, подобно на отрова. Изличава всички нормални задръжки и превръща хората в диви зверове. После не помнят нищо. Възприемат убийството като кошмар и то никога не представлява реално събитие дори и ако, изненадващо за околните, престъпниците оздравеят, започнат да възприемат реалността като нормални хора и им обяснят каква жестокост са проявили, когато са били под влиянието на болестта.