Ерки сви наляво, защото на пътеката пред него лежеше съборена огромна трепетлика. Нагази в треволяка, отмествайки клоните и шубраците с тънките си ръце. Крадецът зад него се измъчи повече, защото с една ръка носеше сака, а с другата държеше револвера. Нито за миг не му хрумна да промуши ръце в дръжките и да носи сака като раница. Отново излязоха на пътечката. Горе просветляваше.
— Ти си ужасно стиснат, но един от нас все трябва да бъде щедър.
Ерки чу как крадецът спря зад него.
— Казвам се Морган.
Ерки се ослуша. Мъжът произнесе името с отчетливи съгласни, като че ли отдавна си бе мечтал за него. При всички положения не се казваше така. Нестор се разсмя, та чак се чу бълбукане, сякаш грижлив домакин наливаше с благоговение от бутилка скъпо вино. Хората могат да говорят каквото си искат за Нестор, но той със сигурност притежаваше стил. Ерки продължи невъзмутимо напред и чу как крадецът, изпитващ силното желание да се казва Морган, извика след него:
— Ще си починем. Нямаме бърза работа!
Ерки продължи.
— Спри или ще стрелям!
Просто върви нататък. Няма да стреля.
Ерки се обърна. Морган погледна лицето му, напомнящо парче изсечен гранит. Ерки не се усмихваше, не трепереше, по лицето му бе изписано безжизнено изражение, дори не премигваше с очи. Крадецът усети как го обзема неприятно чувство. Кой, по дяволите, е този ням, твърд като камък странник, който върви като робот?
— Спри там горе, до малкото възвишение. Ще си отдъхнем малко.
Прави каквото ти казва. Болест, смърт и нищета.
Нестор му го прошепна през тънките си устни. Ерки се подчини. Насочи се към сивото възвишение на двайсет-трийсет метра от тях.
Морган беше капнал от умора. Оръжието не му осигури пълна власт над заложника. Имаше нужда да избълва малко змии и гущери.
— Извинявай, че ти го казвам, но вървиш като вещица, дяволите да ме вземат!
Ерки замръзна на място. В главата му се избистри мисъл.
Не дразни крокодила, преди да си преплувал реката.
Сейер изгледа Гурвин като парализиран.
— Бихте ли повторили последното?
— Разбира се, но ме чухте съвсем правилно.
— Според вас заложникът и избягалият пациент от психиатричната клиника, издирван във връзка с убийството на Халдис Хурн, са едно и също лице?
— Убеден съм — разпери ръце Гурвин. — Крадецът на банката доста се е изненадал.
Сейер направо не беше на себе си и дори погледна през прозореца, за да се увери, че всичко това е реално. Не беше за вярване в каква ситуация бяха изпаднали. Той погледна Гурвин.
— Опасен ли е?
— Не знаем със сигурност.
— Кога всъщност е избягал?
— Онзи ден, през нощта, скочил през прозореца.
Сейер отново пусна видеозаписа и спря лентата, когато заложникът попадна на фокус.
— Взех го за момиче — промърмори той.
— Разбираемо е — успокои го Гурвин. — Подвели сте се по начина, по който си държи главата, походката и дългата коса.
— Отдавна ли е болен?
— Откакто го помня.
— Шизофреник?
— Най-вероятно да.
Сейер се изправи и се поразтъпка наоколо, за да смели информацията.
— Е, явно крадецът си е взел изненадващ заложник. Значи, трябва да издирим двама мъже, единият със сериозни ментални увреждания, предполагаем убиец, а другият — отчаян крадец с огнестрелно оръжие. Ама че двойка. Може да се сближат.
— Никой не иска да се сближава с Ерки.
Сейер го погледна строго.
— От психиатрията ли казаха така? Разговаряхте ли с лекуващия го лекар?
— Само с една санитарка. Тя потвърди, че е избягал. По-късно ще се свържа с лекаря.
— А това момче, което е намерило Халдис Хурн и го е видяло на местопрестъплението, вдъхва ли достатъчно доверие?
— В общи линии не. Живее в детския дом. Но колкото конкретно до показанията му относно Халдис, съм склонен да му повярвам. Признавам, че се усъмних в думите му, когато дойде в кабинета ми. Излъчва някаква маниакалност. Но се оказа право. Когато става дума за Ерки, никой не се съмнява. А и момчето го познава много добре.
— Какво е правил толкова рано в банката? Вземал си е социалната помощ ли?
— Нямам представа. Бъдете сигурен, че и крадецът е искал да разбере същото, ала едва ли е получил разумен отговор. Наистина бих желал да знам какви ги вършат в момента тези двамцата. Въображението ми не е достатъчно богато да си го представя — сериозно призна Гурвин.