— Ако изобщо са все още заедно. Може похитителят да се е паникьосал и да е освободил Юрма.
— Не бих се учудил на такава развръзка.
— А Ерки Юрма няма да цъфне тук и да ни уведоми за освобождаването си, разбира се. Как да постъпим, боже мой?
Отвори папката върху бюрото и прочете на глас:
— Бяло рено „Меган“, чисто ново, паркирано пред къщата „Фрюденлюн“, е било обявено за откраднато в нощта срещу днешния ден. Избягали са с подобна кола, възможно е да е тази. Вероятно е пуснал Юрма. Да се надяваме, че е така.
Останалите двама мълчаха. Крадците по принцип не са агресивни, но няма как човек да е сигурен, има ги всякакви.
— Можем ли да проведем разпит с Юрма?
— Да, предполагам — вдигна рамене Гурвин. — В присъствието на лекар. Но едва ли ще получим отговори на въпросите си. Или по-скоро няма да успеем да ги разтълкуваме. Ако наистина е извършил убийство, сигурно няма да го осъдят.
— Сигурно няма.
Сейер разтърка ожесточено очите си и пак ги отвори.
— Принудително ли е хоспитализиран?
— Да.
— Значи е представлявал заплаха?
— Не съм запознат с подробностите. Вероятно е опасен най-вече за себе си.
— Правил ли е опити за самоубийство?
— Нямам представа. Говорете с лекаря му. Прекарал е няколко месеца в болницата, все нещо трябва да са открили. На мен ми се струва хроничен случай. Още от малък си беше различен.
— Родителите му живи ли са?
— Баща му е жив. Заедно със сестрата на Ерки живеят в САЩ.
— Ерки има ли личен адрес?
— Живее в апартамент, предоставен му от социалните служби. Вече го проверихме. Говорих с един от обитателите. Обеща ми да сигнализира, ако Ерки се появи, но засега не се е мяркал там.
— Финландец ли е по произход?
— Бащата е оттам. Ерки е роден и израснал във Валтимо. Установили се в Норвегия, когато бил на четири.
— Да е злоупотребявал с наркотици?
— Не, доколкото знам.
— Физически здрав ли е?
— Силите му се крият другаде.
Гурвин докосна челото си с пръст.
Скаре се вторачи в екрана. Помъчи се да улови погледа на очите под черната коса, но напразно.
— Сега, когато гледам записа, те разбирам някак по-добре — отбеляза той. — Той не се държи, както се очаква от нападнат в банка и взет за заложник. Не оказва съпротива. Какво става в главата му според вас? — Скаре погледна към шерифа и посочи екрана.
— Слуша нещо.
— Вътрешни гласове?
— Така ми изглежда. С очите си съм наблюдавал как кима с глава, докато върви, сякаш внимателно изслушва вътрешен диалог.
— Изобщо ли не говори?
— Много рядко. Изразява се крайно високопарно и никой не разбира какво иска да каже. Този безразсъден смелчага с качулката едва ли е схванал нещо от думите му, ако изобщо са разменили две-три реплики.
— Ерки ориентира ли се в района?
— Отлично. Винаги е скитал по тукашните пътища.
Случва се и да се вози на автостоп, но не са много онези, дето се осмеляват да го качат. Обича да пътува с автобус или влак. Насам-натам, постоянно иска да е в движение.
Спи, където свари: на някоя пейка в парка, в гората, на автобусната спирка.
— Никакви приятели ли няма?
— Не иска да се сприятелява.
— Лично ли го попитахте? — рязко възкликна Сейер.
— Хората не го разпитват. Просто стоят настрана — простичко обясни Гурвин.
Сейер се замисли. Слънцето блестеше в късо подстриганата му коса. Неговият вид предизвика у Гурвин асоциация за древногръцките аскети. Липсваше само прословутият лавров венец на главата. Дълго време по лицето на Сейер се запази разсеяно изражение, докато той дискретно се почесваше по лакътя.
— Досега бях останал с впечатлението, че в „Пътеводителя“ живеят само възрастни хора — най-сетне проговори той.
— Преди беше така — кимна Гурвин. — Сега има психиатрично отделение за младежи с четирийсет пациенти, разделени на четири стационара, един от които е под специална защита. Или затворен, както го наричаме ние. Популярното му име сред обитателите му е Предпазителя. Ходил съм там веднъж с едно момче от детско-юношеския дом.
— Трябва да разбера кой е бил лекуващият лекар на Ерки и да си поговоря с него. Защо е толкова трудно да се определи дали Ерки е опасен, или не?