— Съмнявам се да стане така, поне не в скоро време.
Сигурно гласът му прозвуча много сериозно, защото тя предусети неприятните вести.
— Какво искате да кажете? Да не би да му се е случило нещо?
— Какво ви съобщи шерифът?
— За убийството във финската земя. Ерки бил забелязан близо до къщата в подозрителен час, както се изрази Гурвин.
— Не близо до къщата. Забелязан е в самото стопанство. Вероятно разбирате, че сме длъжни да го открием.
Убитата жена е живяла на много пусто място.
— Ерки постоянно търси убежище в гората. Избягва контакта с хора. Има си основателни причини.
Стрюел се изразяваше изключително остро. Сейер усети как от дъното на душата му се надигна раздразнение.
— Простете арогантността ми — подхвана бавно той, — но съм длъжен да проверя всички версии за убийството.
Извършено е отвратително и напълно излишно престъпление, защото по всичко личи, че от жилището й е откраднато само портмоне с няколко крони вътре. Убиецът се разхожда на свобода. Хората се страхуват за живота си.
— Винаги успяват да натопят Ерки — тихо отбеляза тя.
— Няма как да се отрече: бил е забелязан до къщата й, а тя действително живее на доста отдалечено място. Там не гъмжи от народ. А понеже той има ментални смущения, няма как да пренебрегнем възможността да е замесен в убийството.
— Значи твърдите, че основната причина да стане главен обект на подозренията ви е болестта му?
— Не, аз…
— Грешите. На него му стига да краде шоколад от магазините.
— Разказват се разни истории за него.
— Изразихте се много точно: истории.
— Според вас всички те са напълно безпочвени, така ли?
Тя не отговори.
— Това обаче е само половината от случая — продължи Сейер. — Тази сутрин в центъра е извършен въоръжен грабеж в банка „Фокус“.
Тя избухна в смях.
— Откровено казано, Ерки не притежава необходимата концентрация, за да извърши такава непосилна за него задача. Току-що унищожихте и последните останки от достоверност в разказа си.
— Банката е била ограбена от млад мъж, вероятно малко по-млад от Ерки. Носел е тъмни дрехи и качулка и по разбираеми причини не успяхме да го идентифицираме. Но най-сериозният проблем представлява взетият от него заложник. С револвер в ръка крадецът е принудил клиент в банката да се качи с него в колата, а после е изчезнал. Заложникът беше идентифициран. Името му е Ерки Юрма.
Най-сетне настъпи мълчание. Той долавяше почти физически объркването й.
— Ерки? — заекна тя. — Взет за заложник? — Тя се изправи. — И нямате представа къде са отишли?
— За съжаление не. Блокирахме всички пътища за излизане от града, а автомобилът за бягство вероятно е бяло рено „Меган“, откраднато снощи. Сигурно отдавна са слезли и са го оставили някъде, но досега не сме го открили. Не разполагаме и с информация какъв човек е крадецът и доколко е опасен. Стрелял е веднъж в банката, за да изплаши персонала, и е изглеждал доста отчаян.
Тя отново седна. Вдигна от масата нещо, което досега мачкаше в ръцете си.
— С какво мога да ви помогна? — тихо попита тя.
— Искам да разбера що за човек е Ерки.
— За тази цел трябва да прекараме нощта в кабинета.
— Нямам толкова време. Отхвърляте възможността той да е убил старицата. От колко време е ваш пациент?
— Тук е от четири месеца, но е прекарал дълги периоди от живота си в редица различни институции. Купчината медицински доклади и картони за Ерки е необозрима.
— Някога проявявал ли е склонност към насилие?
— Знаете ли, в действителност той винаги заема отбранителна позиция, не агресивна. Само ако го притиснат в ъгъла, би му хрумнало да си покаже зъбите. Не мога да си представя възрастна жена да го изплаши или провокира дотолкова, че да я убие.
— Не знаем какво се е случило в гората, нито как се е държала старицата, но портмонето й е откраднато.
— Значи със сигурност не го е извършил Ерки. Изкушават го само лакомства. Не се интересува от пари.
— Чудесно е, че вярвате в него толкова безрезервно — тихо въздъхна Сейер. — Вашата подкрепа ще му бъде изключително необходима. Май няма да се намерят други хора на негова страна, а?
— Чуйте ме — погледна го настойчиво тя. — Не съм сто процента сигурна. Няма как да бъда. Но смятам за свой дълг да вярвам в неговата невинност. Рано или късно ще ми се наложи да му отговоря на този въпрос. Той ще седне на дивана, където сега седите вие, и ще ме попита: според вас аз ли съм го извършил?