Доктор Стрюел беше на около четирийсет и пет години, с ъгловати форми, с руса, възкъсо подстригана коса и дълъг бретон. Изненадващо женственото й лице не се съчетаваше с иначе грубата й физика. Слънчевата светлина нахлуваше безпощадно през прозореца и осветяваше дори късия мъх по закръглените й бузи. Бе облечена с дънки и бяла блуза, а под мишниците й се очертаваха тъмни петна от пот. Прокара ръка през косата си, за да отметне назад бретона, но той отново се върна на мястото си като руса вълна.
Сейер се поизправи на дивана.
— Бих искал да разгледам стаята му.
— На партера е. Ще ви я покажа. Но преди това ми кажете как е била убита старицата.
— Пребита е до смърт с градинарска мотика.
По лицето й пробягна ужасена гримаса.
— Не ми звучи като дело на Ерки. Та той е толкова самовглъбен.
— Така би го защитил всеки, който вярва в него и се чувства отговорен за благото му.
Сейер се изправи и избърса потта от челото си.
— Извинете, но слънцето много ме напече. Възразявате ли да се преместя?
Тя поклати глава и Сейер се приближи до бюрото й, където имаше дървен стол.
Тогава забеляза жабата, дебнеща иззад купчина книжа. Жабата беше голяма и тлъста, сиво-кафява отгоре и по-светла отдолу. Не се движеше, защото не беше истинска, разбира се. Но Сейер не би се учудил, ако тя внезапно подскочи — толкова жива му се виждаше. Взе я в ръка и я разгледа с любопитство. Лекарката го наблюдаваше и се усмихна, когато той сложи жабата в шепата си. Животното му се стори необичайно студено въпреки жегата в стаята. Той предпазливо я стисна и разбра как е устроена. Вътре бе пълна с подобна на желе субстанция, която позволяваше да я моделира във всевъзможни форми. Сейер много внимателно започна да я мачка. Оказа се възможно да избута пълнежа в тънките й крачета. Мигновено я деформира напълно и топката в ръката му придоби уродлива форма. Продължи да я мачка. Усети как тя бавно се стопли в ръцете му.
Очите на жабата, бледозелени с черна ивица, го гледаха втренчено. Кожата на гърба й беше грапава и неравна, но отдолу ставаше по-гладка. Сейер стисна долната й част и избута пълнежа към горната. Сега жабата придоби много атлетичен вид с широки рамене и издут гръден кош.
После изпробва друг вариант. Изтласка пълнежа надолу към корема й, та главата й да увисне на една страна, отпусната като парцал. Остави я на масата. Желеподобният пълнеж не потече обратно, както си мислеше той, не си възвърна сам формата. Сейер отново взе жабата и се зае да я моделира, за да я приведе според възможностите си в първоначалния й вид. Когато реши, че фигурата отново заприлича на жаба, я остави на мястото й.
— Много забавно — отбеляза тихо той.
— И полезно — кимна доктор Стрюел и погали с пръст гърба на жабата.
— За какво служи?
— За да се мачка в ръцете, както постъпихте вие. Начинът ви на моделиране ми подсказва какъв човек сте.
— Няма да се хвана на тези приказки — поклати глава той.
Тя се усмихна почти майчински.
— Това е самата истина. Разкрива ми какъв е подходът на пациента към нещата от живота. — Сейер я слушаше скептично, но гласът й го завладя. — Вие, например, я вдигнахте много предпазливо и се замислихте, преди да я стиснете. Когато разбрахте за променливата й форма, опитахте всички възможности една след друга. Мнозина намират жабата за гнусна, но не и вие. От начина, по който наклонихте глава, когато погледнахте в очите й, съдя, че посрещате изненадите на живота открито и дружелюбно. Стиснахте жабата внимателно, почти нежно, сякаш се бояхте да не я спукате. Няма такава опасност, поне производителят дава гаранция срещу спукване. Ако, разбира се, нямате необичайно остри нокти — додаде тя. — Вие обаче се отказахте сравнително бързо, сякаш се побояхте заниманието ви да не се превърне в опасна мания. И не на последно място: погрижихте се да възвърнете на жабата първоначалната й форма, преди да я оставите на масата.
Тя направи пауза и го изгледа продължително.
— Вие сте внимателен човек, но любопитството не ви е чуждо. Малко сте старомоден, боите се от нови, необичайни форми. Обичате, когато нещата си изглеждат постарому и си остават такива, каквито ги познавате открай време.
Той се засмя несигурно. Гласът й неочаквано го размекна. Всъщност се почувства като направен от желе.