— А хората, които закопчавате и затваряте в клетки?
— Не използваме точно този израз — погледна я потресен той.
„Тя ме провокира — помисли си той, — сигурно усеща, че няма нужда да спазва обичайните норми на учтивост. Нали е обсебена от мисълта за бунт.“
— Бих предпочел да ги изпратя другаде — спокойно призна той.
Сейер остана толкова очарован от тази жена, от широкото й бяло лице и тъмните й очи със светли кръгове, че почти се притесни при мисълта какво би могло да излезе от устата му. Странно, та той никога не се изненадваше от думите си.
— Ако, разбира се, имаше къде — додаде той. — Но в цялата си нищета не сме стигнали до друга идея, освен тази за клетката.
— Грижа ли ви е за тях? — внезапно попита тя.
Сейер вдигна очи, за да види изражението й. Стори му се леко дяволито.
— Да, но нямам много време да мисля за това. А и не работя в затвора. Надзирателите не са равнодушни към проблемите им, сигурен съм.
— Е — вдигна рамене тя. — Все пак разполагаме с едни от най-хуманните затвори в света.
— Хуманни? — Сейер не успя да овладее острия си тон. — Дрогират се, бягат, скачат от прозорците, чупят си краката и дори вратовете, полудяват, изнасилват се един друг, пребиват се и се самоубиват. Много хуманно, няма що! — Той си пое дъх.
— Наистина ви е грижа за тях! — усмихна се тя.
— Нали ви казах.
— Исках лично да се уверя.
Отново настана мълчание и Сейер се запита защо разговорът им бе протекъл толкова странно. Тя като че ли не хранеше обичайния респект към службата му и за разлика от повечето хора не говореше със страхопочитание, нито мълчеше. Е, Сейер беше готов да изтърпи едно изключение.
— Моля ви — сложи край на мълчанието той, — разкажете ми за Ерки.
— Само ако се интересувате искрено от него.
— Разбира се!
Тя излезе от стаята.
— Да пийнем по една кока-кола в столовата — предложи тя. — Ожаднях.
Сейер се улови как я следва като пале, докато се мъчеше да прогони объркването и смущението в главата си. Или в гърдите? В стомаха? Нямаше представа къде е. Вече не се чувстваше сигурен в нищо.
— Накъде е поел Ерки според вас?
— През гората — посочи тя отляво на „Пътеводителя“. — Там има малко езеро, което наричаме Кладенеца. Вече го търсихме там. Ако е продължил нататък, ще излезе на главния път, минаващ под магистралата. Щом са го видели във финската земя, значи е тръгнал точно в тази посока.
Настаниха се в столовата и лекарката изцеди резен лимон в кока-колата си.
— Бихте ли обяснили на съвсем обикновен човек какво всъщност представлява психозата? — полюбопитства Сейер.
Той забеляза как напитката изсветля под въздействието на лимоновия сок.
— Вие съвсем обикновен човек ли сте?
В тона й долови заядлива нотка. Не разбра дали да разтълкува репликата й като комплимент, или като нещо друго. Смути се и разбута мобилния телефон, закачен на колана му.
— Някак си е почти невъзможно да се обясни, прекалено абстрактно е — тихо продължи тя. — Но аз бих го представила като скривалище. При психозата отсъстват всички нормални защитни механизми. Душата на болния сякаш е изложена на всевъзможни въздействия. Всеки може да навлезе в нея. Дори най-невинната обида се преживява като вражеска атака. Ерки си е намерил убежище. Опитва се да оцелее, като си изгражда вътрешна стратегия за самосъхранение: вид коригираща инстанция, която постепенно взема превес и ограничава свободата му и възможностите му за самостоятелни решения. Разбирате ли?
Тя отпи от кока-колата и избърса устата си с ръка.
Сейер кимна.
— Той иска ли да се отърве от това състояние?
— Вероятно не и точно в това се крие проблемът, защото всички болести носят някаква изгода за страдащия, разбира се. Нали се сещате, все някой се суети около нас и ни глези, докато сме на легло с висока температура. Толкова е приятно.
При вас сигурно е така, огорчено си помисли той.
— Колко болен е Ерки?
— Налице са някои проблеми, но той все пак не е на легло. Храни се, пие си лекарствата. С други думи, показва известно желание да ни сътрудничи.
— А какво представлява шизофренията?
— Поради нашата безпомощност наричаме психозата така, когато се задържи известно време, да кажем няколко месеца, защото е по-удобно да мислим в ограничен брой категории.