— Какво се е случило с гръдния ти кош? — изплъзна се от устата на Морган. — Прилича ми на неуспешно харакири.
Ерки мълчеше, защото двамата в Мазето разхвърляха и се мъчеха да застанат в позиция. Понякога ставаха толкова мудни.
— Липсва ми компанията на жив човек — обясни Морган. Стори му се добра идея да бъде откровен. — Стига си спал, става късно. Хайде да пийнем по едно уиски.
Ерки се надигна бавно от леглото. Не последва нищо. Погледна мнително револвера на Морган, съблече си тениската и го последва във всекидневната. Морган бе оставил радиото върху перваза, а антената стърчеше през счупения прозорец. Температурата в старата къща беше приятна, но над гората тегнеше гореща въздушна вълна и му се стори, че над водата в езерото се носи мараня.
— Гладен съм — обяви Морган. — Затова ще си налея едно уиски.
Извади еднолитровата бутилка от сака и свали запушалката. Ерки го гледаше изчакващо, както винаги изпод вежди, сякаш усилено разсъждаваше върху някаква дилема.
— Уискито лекува всичко — обясни Морган, докато продължаваше да се чуди на този пронизващ поглед, който изразяваше особено, съдбоносно, недостъпно за останалите познание за живота и смъртта. — Помага срещу глад и жажда; срещу любовна мъка и скука; срещу униние и страх.
Отпи голяма глътка. Лицето му се нагъна като гума, докато поглъщаше силно алкохолната течност.
— Няма нищо по-готино от умерения проблем с пиенето — продължи той. — Разбираш ли какво имам предвид под „умерен“?
Ерки кимна. Морган си избърса устата.
— Пия редовно, но никога сутрин, никога не прекалявам и никога преди да седна зад волана. Контролирам нещата. — Отпи още една глътка. — А ако си въобразяваш, че ще се натряскам до несвяст, та ти да избягаш, се лъжеш жестоко.
Подаде бутилката на Ерки. Той я огледа с удивление. Не че изгаряше от желание да пие уиски, но се чувстваше отпаднал и празен отвътре. Ако разполагаха единствено с това питие, не се налагаше да избира. Само това имаха — бутилка уиски. Не помоли никого да му даде питие, Морган направо му го тикна в ръцете. Ерки огледа етикета и бавно завъртя бутилката. После помириса гърлото й.
— Хайде, не е отровно.
Ерки долепи устни до бутилката и отпи. В очите му не изби дори една сълза, докато уискито се стичаше в гърлото му.
Усети как в тялото му се разлива топлина. Течността леко пареше езика му, после потичаше надолу и изпълваше областта около стомаха. Постепенно в устата му се появи сладникавият вкус на бонбони.
— Хубаво е, нали? — усмихна се Морган. — Къде живееш всъщност? Сигурно имаш апартамент?
До езерото, помисли си Ерки. Долу, в района за отдих. Апартамент с добро разположение, разходите поема общината. Стая, кухня и баня. Отгоре живее старец, който не спира да снове напред-назад през нощта, а понякога дори плаче. Чувам го, но не ми пука. Ако му подам ръка и го изслушам, ще му дам надежда, а такава няма. За никого няма надежда.
— Защо го пазиш толкова ревниво в тайна? — не мирясваше Морган, докато посегна към бутилката.
— Мирише лошо — тихо отбеляза Ерки.
Морган подскочи, когато чу гласа му.
— Кое мирише лошо? Апартаментът ти ли? Не бих се учудил. И ти вониш. Май е време да излезеш на въздух.
— Суровото месо мирише лошо, особено в тази жега.
— Какви ги дрънкаш?
— На плота е. Всяка сутрин закусвам с него.
По лицето му се изписа сериозно изражение. Морган го изгледа с подозрение.
— Шегуваш ли се, или имаш халюцинации? Шегуваш се, нали? Не се съмнявам в откаченото ти съзнание, но отказвам да повярвам, че ядеш сурово месо за закуска.
Морган усети как го побиха тръпки въпреки жегата. С какъв човек си имаше работа?
— Пийни си още уиски. Май липсата на лекарства не ти се отразява добре. Ако питаш мен, уискито е по-ефикасно.
Морган се свлече на пода и остави оръжието до себе си.
— Ей, я ми кажи кога разбра, че откачаш?
Ерки го изгледа продължително, изпод вежди.
— Същото като по книгите ли е? Станал си сутринта и си се чувствал кофти. Отишъл си до огледалото и за свой ужас си видял, че от очните ти кухини пълзят червени червеи? — Морган се разхили и запуши бутилката.
Ерки затвори очи. От мазето като предупреждение долетя слабо бръмчене.