— Право? Така ли виждате нещата?
Тя заби поглед в ръцете си.
— Изпитвам силна неприязън към терапевтите, които убеждават пациентите си, че смъртта не е разрешение на проблемите. За страдащия тя се явява именно разрешение. Изборът на смъртта представлява логично и обяснимо последствие от способността ни да вземаме решения. Хора от всички епохи са избирали самоубийството като изход от проблемите си.
— Но все пак вероятно правите всичко по силите си, за да ги разубедите?
— Казвам им следното: ти решаваш. Невинаги ми е приятно да натрапвам на пациентите си идеята за дълъг човешки живот или да им отнемам натраплива представа, която те въпреки всичко възприемат като единствен изход.
„Тази нощ няма да мигна — помисли си Сейер. — Лицето й ще ме навести в мрака и няма да ме остави. Думите й ще кънтят в ушите ми.“ Усети, че върти халката около пръста си. Ако тя случайно се е заинтригувала от него, ще се откаже, щом забележи халката му. Сейер обмисляше дали вече да не я свали от ръката си. Но, от друга страна, преди много време бе решил да я носи до гроб. Да, но така изпраща сигнал, че в живота му съществува жена. Ето, лекарката я бе видяла. Мисълта го смути.
— Ерки обича да скита из гората и покрай пътя, но няма навика да се отбива при хората, нали?
— Не — призна неохотно тя.
— Този път е направил точно това. Тръгнал е към града и дори е влязъл в банка. Дали според вас това означава, че се е чувствал потиснат? Вероятно е имал нужда от помощ, защото е преживял нещо.
Изведнъж по лицето й се изписа страх. Сейер отново усети вълната, разливаща се в тялото му. Когато се отдръпна, той се взря в сърцето си — отдавна заприличало на пуст бряг. За пръв път от много години намери там жена.
— Случи ли се нещо? — погледна го въпросително Скаре.
— В смисъл?
— Доста се забави.
Сейер не отговори. Стоеше до мивката с гръб към Скаре. Младият полицай се разколеба. Началникът му наистина си беше доста самовглъбен по природа, но изправеният му гръб сигнализираше за развитие по случая.
— Сдобих се с доста полезна информация — отвърна Сейер, без да се обръща. Пусна чешмата и наплиска пламналото си лице със студена вода. Едва след като се избърса грижливо и прокара пръсти през късата си коса, попита: — Получихме ли снимките на следите от местопрестъплението?
— Не, но ще пристигнат всеки момент. Според лаборантите ни очакват прекрасни черно-бели снимки. Те залагат на маратонки. Следите били от типични зигзагообразни грайфери като на маратонки и имали дължина трийсет и девет сантиметра. Това отговаря на четирийсет и трети размер обувки. Засега знам само това.
— Доктор Стрюел не смята, че Ерки е способен на убийство. Според нея той само хапе, ако го предизвикат.
— Тя? Хапе? — изгледа го продължително Скаре. — Жена ли е? Има ли предположения как ще се държи той в ролята на заложник?
— По думите й при критични ситуации се затваря в себе си. Заема отбранителна позиция. Ние обаче не знаем какъв е крадецът и на какво е способен.
— Може и да са си паснали.
— Няма да е прецедент. Сетих се за нещо друго. Как според теб ще реагира крадецът, ако разбере, че полицията издирва заложника му във връзка с извършено убийство?
— Сигурно ще се изплаши и ще го пусне — подсмихна се Скаре.
— Възможно е. Не е изключено да слуша радио, за да се осведоми докъде е стигнало разследването.
— Но журналистите не знаят нищо, нали? Нямат представа, че заложникът и забелязаният до стопанството на Халдис мъж са едно и също лице.
— Въпрос на време е, не мислиш ли?
Сейер погледна вратата към дългия коридор, където един след друг се редяха кабинетите.
— Тук работим доста хора. Съвсем скоро в пресата ще изтече информация за Ерки.
— И ще стане опасно, нали?
— Ти как би постъпил на мястото на похитителя? Опитай се да мислиш с частта от мозъка си, която е склонна към престъпление.
— О, ама тя е изключително малка! — оплака се Скаре. — Вероятно щях да се изплаша и да го пусна. Щом има ментални проблеми, едва ли е добра компания. Но ако са установили контакт помежду си, сигурно се подкрепят взаимно. Защо му е на единия да издава другия? И двамата са сгазили лука. Ако пък се стигне до конфликт…
— Единият е луд, а другият — въоръжен. Трябва да ги открием — заключи Сейер. — Преди да са се избили. Предлагам да предоставим сведенията на радиото.