— Дали ще ги огласи?
— Сигурно. През това време иди до магазина на Бриген да поговориш с търговеца, снабдявал Халдис с продукти. Единствено той е общувал редовно с нея, тоест веднъж на седмица в продължение на много години. Вероятно са се познавали много добре. Разбери кой е Кристофър, нали намерихме писмо от него в кутията. Успя ли да хапнеш нещо?
— Да. А ти?
— Отивам в детско-юношеския дом да поговоря с момчето, което е открило трупа. После потеглям към Държавната болница.
— Защо?
— Да проверя дали пазят медицинския картон на майката на Ерки. Искам да проуча от какво е починала.
— Но това се е случило преди цели шестнайсет години!
— Все нещо ще е останало. Чакай! Преди да тръгнеш, иди да ми донесеш от коридора четка с дълга дръжка.
— Какво?
— Четка с дълга дръжка. От коридора или от килера с кофите и почистващите препарати.
— Вече никой не използва четки — пренебрежително отбеляза Скаре. — Хората мият с моп.
— Тогава ми намери моп. Каквото и да е с дълга дръжка.
Скаре излезе и се върна с нужното приспособление. Дръжката беше изработена от фибростъкло точно като мотиката на Халдис. Сейер застана до Скаре.
— Аз съм Халдис Хурн — сериозно обясни той. — А ти си убиецът.
— Няма да ми е особено трудно да си го представя — отвърна Скаре и застана пред него.
— Аз стоя на стълбите и държа мотиката. Е, по-висок съм от Халдис и дръжката е по-дълга, но вероятно ще я хвана така, с ръце върху средната част на дръжката.
Скаре кимна.
— Значи ти идваш отзад, от къщата. Хващаш мотиката. Хайде, Якоб.
Скаре погледна за момент в дръжката и я хвана с две ръце. Машинално постави едната си ръка над пръстите на Сейер, а другата — под тях.
— Не мърдай.
Сейер огледа четирите ръце.
— Отпечатъците на Халдис се намираха горе-долу на същото място, в средата на дръжката. В горната част открихме друг отпечатък, но много малък. И още един такъв в долната част. Значи той е сграбчил мотиката с едно движение, докато е била в ръцете й, после я е отскубнал, вдигнал я е и е нанесъл удара. Но я ми кажи, Якоб, къде са следите от другите му пръсти?
Скаре нямаше отговор на този въпрос.
— Да предположим, че в бързината е искал да ги заличи, но е успял да изтрие само част от отпечатъците.
— Но отпечатъците на Халдис не са изличени. Не ми се струва правдоподобно.
— По някаква причина пръстите му може да оставят неясни отпечатъци.
— Като каква например?
— Нямам представа. Ако си е изгорил пръстите, няма да оставя отпечатъци.
— Струва ми се, че прекаляваш с предположенията.
— Съгласен съм — премига Скаре. — И аз не разбирам как е възможно подобно нещо.
— Тези неясни отпечатъци съвпадат ли с намерените вътре в къщата?
— Лаборантите още ги сравняват.
— Тук има нещо странно.
— Не вярвам в странностите — възрази Скаре. — Всичко си има своето логично обяснение. Винаги е така. Може Ерки да си дъвче пръстите. Чувал съм за хора с такъв навик. Вероятно е заличил със зъби неравностите по кожата, които оставят отпечатък. Нали Ерки е особняк. Лекарката му спомена ли нещо подобно?
— Да си дъвче пръстите ли?
— Виж това — протегна ръката си Скаре. — Погледни върха на показалеца ми. Какво забелязваш?
— Нищо особено. Струва ми се някак гладък.
— Точно така. Този пръст не оставя отпечатък. Знаеш ли защо?
— Защото си го изгорил?
— Не. Преди много време по невнимание го изцапах с бързо съхнещо лепило.
— Да, но става дума за един пръст от десет.
— Просто изтъквам, че винаги има логично обяснение. Значи, според лекарката Ерки не е склонен към убийство? — смени темата той.
— Не.
— Вярваш ли й?
— Тя безспорно познава отлично пациента си и разполага с богат професионален опит.
— По принцип не се впечатляваш от такива работи. Лично аз смятам, че го е извършил той.
— Говорил си твърде много с Гурвин.
— Просто се опитвам да мисля разумно. Ерки е израснал там. Познавал е Халдис. До къщата й не е ходил никой освен търговеца. Ерки е бил забелязан до двора й в сутринта на убийството. Освен това е сериозно болен.
— Искаш ли да се обзаложим? — предложи с усмивка Сейер.
— Да, защо не.