Выбрать главу

— Не, вчера не. Бях сама. Той отиде на курс в Икономическия институт.

— И вие вършите всичко сама, когато него го няма?

— Принудена съм.

Скаре се изправи.

— Ако чуете или видите нещо, или се сетите за нещо съществено, ви моля да се обадите. Например, ако Ерки се появи, за да задигне шоколад.

Той й намигна и извади визитка от джоба си. Тя я пое с треперещи ръце. Няма да стане. Няма да се появи нито една причина да се свърже с този мъж. Той си тръгна и всичко свърши. Тя си сложи очилата. Вече нямаше желание да се гледа в плексигласа. Бриген я повика да му помогне с рибата. Изгледа я мнително.

Морган гледаше с копнеж през счупения прозорец. Водата блестеше от чистота. Тялото му бе натежало от жегата и умората и той изпитваше непреодолимо желание да се разхлади.

— Леденостудена баня — промърмори той. — Добре ще ни се отрази, нали, Ерки?

Ерки мълчеше. Само при мисълта за това го побиха тръпки. Уискито го отпусна и той почти задряма. Ерки не се къпеше даже във вана. Тялото му се държеше странно във вода и на него това никак не му харесваше.

— Ще се изкъпем — изведнъж отсече Морган.

Погледна Ерки с изписана по лицето категоричност.

Изглеждаше обезпокоително. Ерки усети как се напряга. Нямаше сили да мисли в тази посока. В черната вода можеше да се случи какво ли не.

— Ти се изкъпи — промълви той. — А аз ще ти пазя револвера.

— Голям си шегобиец. И двамата ще се изкъпем. Ти си пръв.

— Не се къпя.

— Ще го направиш, щом ти казвам.

— Не разбираш! Никога не се къпя!

Ерки повиши глас, защото го принуждаваха да прави нещо против волята му.

— Боже господи, ама това не търпи отлагане! Хайде, говоря сериозно.

Ерки не помръдна от мястото си. Нищо на света не беше в състояние да го вкара във водата. Предпочиташе да умре. Още не се чувстваше подготвен и искаше да напусне тази земя елегантно, но щом няма начин, ще се примири.

— Хайде, да тръгваме!

Морган възнамеряваше да го направи. Цялото му тяло говореше за тази решимост. Приближи се до дивана, хвана Ерки за тениската и го изправи. Ерки се олюля.

— Влизаме набързо и после излизаме. Само за няколко минути. Да си освежим главите. Или поне моята.

Бутна Ерки да върви напред и опря револвера в гърба му. Излязоха на двора.

— Слез отляво, за да отидем до островчето.

Ерки погледна гладката скала и раменете му потрепериха. Никога, за нищо на света няма да нагази в черната вода! От Мазето не долиташе звук. Сега никой не му се притече на помощ. Сякаш се ослушваха нетърпеливо да разберат как ще постъпи. Тялото го засърбя обезпокоително. Ерки не можеше да плува. Не искаше да се съблече и да лъсне гол. Няма да се унижи по такъв начин. Колебливо заслиза по сухия склон, обрасъл с пирен и трева. Някога тук минаваше пътека, но сега гъста растителност покриваше място. Ерки се вторачи във водата. „Ако е дълбока, ще потъна като ютия“ — помисли си той. Зад него Морган гореше от нетърпение да се гмурне.

— Бас ловя, че водата е студена. Точно това ми трябва. — Той избута Ерки да се качи по скалата. — Махай дрипите или, ако искаш, се топни с тях. Все едно, само влизай по-скоро.

Ерки застана като закован, забил поглед във водата. От брега тя не изглеждаше червена, а черна и дълбока. Ерки не виждаше дъното, а само дълги, меки треви, които щяха да се увият около краката му като противни пръсти. Сигурно вътре има и риби или, още по лошо — змиорки.

— Ще скочиш ли, или да те бутна?

Морган изгуби търпение. За него банята се превърна в идея фикс.

— Не мога да плувам — промърмори Ерки, все още с гръб към него. Ъгълчетата на устата му потрепваха заплашително.

— Няма значение, стой близо до брега. Хайде, целият лепна от пот.

Ерки не помръдна.

— Е, какво решаваш? Свалям предпазителя.

Сред ударите на барабаните Ерки различи рязко щракване. Морган беше готов на всичко, за да осъществи идеята си. Ерки се приближи на няколко крачки до водата. Главата му шумеше. За него водата представляваше опасна стихия, сравнима с море от пламъци. Бледите му бузи горяха. Той бавно се извърна. Не видя револвера. Морган сигурно го е скрил в пирена. Ето го, идва със заплашително изражение и вдигнати ръце.

— Искам да видя как изглеждаш, когато си изплашен — злобно процеди той.