— Нали точно това казвам — промърмори Морган.
Катурна се на една страна, без да сваля ръката от носа си, закриваща го като щит.
— Когато се събудя, ще бъда много болен. Сигурно ще се наложи да слезеш до селото и да доведеш хора. Постъпи, както намериш за добре. Вече не ми пука. Обещах да намеря пари и го направих.
— Името ми е Ерки Петер Юрма. Отивам да си легна.
— Все ми е тая — прошепна Морган.
Ерки влезе в стаичката. Наведе се и порови под дюшека, докато намери револвера. Сложи го на кръста си. Вече беше подготвен.
После се сви на кълбо, мушна якето под главата си и потъна в непробуден сън.
— Каник има нужда от купа, която да чисти и лъска до блясък и да се похвали на майка си — решително заяви Маргюн. — Способен е да го постигне, много е добър. Стрелбата е единственият му талант.
Тя кимна два пъти, за да подчертае думите си.
Намираха се в кабинета й. Сейер се усмихна. Надяваше се Каник да спечели награда.
— Трудно ли му е да преодолее случилото се? — попита той и се взря като омагьосан в лицето й.
Маргюн не можеше да се нарече красавица. С високото си чело, набраздена кожа и набол мустак приличаше по-скоро на мъж. Гласът й беше нисък, но тя бе изпълнена с непоклатима вяра в доброто у човека и най-вече в младежите, поверени на грижите й. Положителната й нагласа към хората обагряше в червено жизненото й грубовато лице.
— Справя се чудесно или поне изглежда доста съсредоточен върху турнира по стрелба с лък. Така успява да се абстрахира от случилото се. Не забравяйте, че тези момчета са минали през какво ли не. Не е толкова лесно да ги извадиш от равновесие.
— Разбирам — кимна Сейер. — Разкажете ми за него.
Тя се настани по-удобно на скърцащия стол и се усмихна.
— Каник представлява типичният класически пример за инцидент. Той е резултат от липсата на характер и импулсивността на майка му. Тя така и не е имала възможност да се изгради като личност, доколкото съм осведомена. Точно като Каник и тя винаги е била в тежест на семейството си. Чувствала се е излишна. Всяко лято тук идват поляци за сезонната работа. Тя работела на бензиностанция, където те си купували евтини цигари и някое и друго порносписание, ако имали възможност да се поглезят. Тези мъже вероятно са й се сторили най-доброто за нея. Различни, екзотични. Тя ми довери, че се държали с нея много по-галантно, отколкото била свикнала. „Отнасяха се с мен като с дама, Маргюн“ — каза ми тя. Съвсем естествено е това да впечатли момиче, което не само отдавна е изгубило и последната капка невинност, но и се е отказало да скърби за нея. Един ден в бензиностанцията се появил бъдещият баща на Каник. От четири месеца не се бил прибирал у дома и позажаднял за разни неща. Напълно нормално — усмихна се опрощаващо тя. — Каник бил заченат в склада след края на работното време, сред касетки с чипс и кечета за чистене. На майката хич не й минало през ума да се разкайва, преди да усети, че е бременна. Като малък Каник бил много ревлив и тя открила как да го успокоява: с храна. Съвсем скоро ще разберете до какво е довело това нейно прозрение. Самата тя била твърде заета да намери любовта. В момента положението е същото. Не иска да гледа Каник. Не че има нещо против него, просто не осъзнава, че той е нейна отговорност. Приема раждането му като нежелана болест.
— Какви проблеми има Каник, та е настанен тук?
— В началото беше много експанзивен и твърде импулсивен, за да се справя в нормално училище. После претърпя коренна промяна и сега започна да се затваря в себе си. Отнася се в мечти и невинаги проявява адекватност. Не съумява да се ангажира, не се привързва към никого. Иска цялото внимание на околните само за себе си. Ако го получи, грейва от щастие. Всяка седмица тук идва инструктор и го обучава за стрелец. Тогава Каник се оживява, защото цялото внимание е насочено към него, към неговите успехи и провали. При занятията обаче той е само един сред много ученици и тогава губи желание да участва в учебния процес.
— Всичко или нищо?
— Да, нещо такова.
— Къде се намира стаята му?
— На първия етаж, в дъното. На вратата е залепена реклама за шоколад.
Сейер носеше пакет шоколадови бонбони. Не че отиваше на посещение в болницата, но бедното момче бе преживяло нещо ужасно и малко внимание нямаше да му се отрази зле. Когато обаче отвори вратата и видя дебелото момче на леглото, Сейер съжали за покупката си.