Лекарят се обърна и вдигна едната си вежда.
— Конрад?
— Какво е това? — попита Сейер и кимна към белия пакет.
— Не е Халдис Хурн — отвърна хладно Снурасон. — Сигурно си се досетил сам. А аз наистина се питам какво търсиш тук в такъв безбожно ранен час?
Сейер се усмихна накриво.
— Знам, че не си стигнал до Халдис Хурн, разбира се, но се мотаех наоколо и реших да се отбия.
— Ясно.
— Само за да я видя, не за друго. Да си нахвърля някои идеи.
— Надяваш се да ти проговори?
— Нещо такова.
Снурасон си свали ръкавиците.
— Не се надявай.
— Така е, искам само да надникна. Ако се наложи, ще говоря аз, за да не настъпи тягостно мълчание.
— Но най-много ти се ще да стоя до теб и да разсъждавам на глас. Ясно ми е на какво се надяваш, познавам те. Това е най-големият ми кошмар.
— Ще надникна само за секунда.
— Нали присъства на огледа на местопрестъплението и направихте прекрасни снимки на жената?
— Да, но това стана вчера.
Снурасон отстъпи. Сейер го последва до асансьора и двамата слязоха в мазето, където се намираше хладилното помещение на моргата. Патологът порови в картотеката, откри номера на чекмеджето с трупа й и го издърпа.
— На ваше разположение е, господине — шеговито се обърна той към Сейер и свали чаршафа.
Гледката не беше никак привлекателна. Оцелялото непокътнато око чернееше като катран. На мястото на другото мотиката, забита надълбоко, бе разсякла напряко носа й. Вътрешните кръвоизливи обагряха челото и слепоочието й във виолетово.
— Рана с ширина осем сантиметра и половина и дълбочина четиринайсет сантиметра. Точната ширина и дължина на острието — лаконично отбеляза Снурасон.
— Незначителна порезна рана на дясната ръка, получена при самоотбрана. Острието леко я е остъргало. Значителен единичен хематом в свободната съединителна тъкан на дясното око, получен в резултат от счупването на черепните кости.
Сейер се насили да се надвеси над лицето на мъртвата.
— Какво ще ми кажеш за ъгъла?
— Има две възможности — отвърна Снурасон, докато се бореше с принципите си, които не допускаха прибързани заключения. — Лежала е на земята, когато са я ударили с мотиката, или е стояла изправена и е вдигнала ужасено глава, когато острието се е устремило към нея. Както виждаш, мотиката е забита в очната й кухина точно под веждата и е навлязла навътре в задната част на главата.
— Случило се е бързо, внезапно, нали?
— Няма откъде да знам — опита се да се изплъзне Снурасон. — Не намирам други следи от борба. Дрехите й например не са скъсани, а и, както вероятно си спомняш, е била обута в дървени обувки, когато са я намерили. Сигурно си прав. Това ме озадачава. Убита е със собствената й мотика, следователно убиецът едва ли е планирал деянието си. В паниката си е грабнал каквото му е попаднало пред очите. Изпаднал е в неконтролируем гняв или силен страх, а най-вероятно и двете. От статистическа гледна точка това е рядко срещано убийство. Очевидно е било извършено в състояние на афект. Нали разполагате с отпечатъци?
— Да — кимна Сейер. — Взехме от къщата, а по мотиката има още два незначителни отпечатъка. За наш късмет Халдис Хурн е живеела сама. Броят на хората, влизали в дома й и докосвали предметите там, е ограничен. Времето работи в наша полза — додаде той.
— Доволен ли си?
— Да, благодаря ти.
Снурасон отново покри тялото с чаршафа и прибра чекмеджето.
— Ще ти се обадя.
Сейер се върна в Камарата. Мисълта за Сара Стрюел се промъкваше в съзнанието му и изместваше обезобразеното лице на Халдис Хурн. Виждаше гладката кожа със светлия мъх, тъмните ириси, изсветляващи към зениците.
Всички тези години, прекарани в самота. „Но нали исках да бъда сам — помисли си той, — защо сега искам това да се промени?“
Отново се замисли за Елси Юрма. Защо изобщо е паднала по стълбите? Нещо се е случило, съществува причина тя да се подхлъзне. Та тя е паднала по стълбите в собствения си дом. Познавала е особеностите на стъпалата и неведнъж се е втурвала по тях. Може да е бягала или някой да е разлял вода по тях. Така или иначе имаше причина. Възникваше и въпросът защо нараняванията й са довели до смърт. Би могла да се отърве само с мозъчно сътресение или счупена китка например. „Когато остарея — помисли си внезапно Сейер, — ще взема всички неразрешени криминални случаи от Камарата и ще работя върху тях, без времето да ме притиска, без да се налага да слушам досадните коментари на журналистите и на Холтеман. Аз ще определям при какви условия ще работя. Ще превърна професията си в хоби, Колберг ще ми топли краката, ще си получавам пенсията, ще пия уиски и ще пуша саморъчно свита цигара. Какъв кеф.“