— Никога ли не сте се срещали с този мъж на име Томи Райн? — попита Скаре.
— Не, заподозрян ли е?
— В никакъв случай — поклати глава Скаре. — Просто това е предпоследният въпрос от списъка ми.
— Рутинна процедура?
— Нещо такова.
— А какъв е последният?
— Ерки Петер Юрма. Името говори ли ви нещо?
Кристофър Май се изправи и бутна стола на мястото му. Кичур рижа коса падна над челото му, когато си прибра портфейла в якето.
— Не — отговори той. — Никога не съм чувал за човек с такова име.
Ерки се събуди. Обърна се на една страна и се втренчи в стената. Мислите му се щураха известно време, но постепенно се окопити и позна стаята. Беше спал непробудно. После се сети за револвера. Без да е натискал спусък на оръжие, Ерки знаеше, че е нужна доста сила. Тръгна из стаята с револвера в ръка, мина през кухнята и влезе във всекидневната. Морган спеше. Къдравата му коса беше мокра, а по челото му блестяха капки пот. Изглежда наистина получаваше натравяне. Ерки изобщо не се притесни от този факт, просто го установи. Не чувстваше вина. Нямаше как да избегне момента, когато се хвърли върху Морган и заби зъбите си в носа му. Изобщо не го беше молил да го вземе със себе си. В деня на обира Ерки просто тръгна към центъра, защото миналата нощ беше сънувал ужасен кошмар и той го бе разтърсил до дън душа. Първо се помъчи да избяга от него. Когато се почувства по-спокоен, спа доста продължително в една празна плевня с чувал под главата. Събуди се, почеса се по лицето и врата и тръгна към центъра. Изпитваше потребност да се увери, че светът съществува, да види хората и автомобилите по улиците. Стана му много горещо и реши да влезе в банката, защото там изглеждаше сенчесто, а и имаше кът за сядане. Нямаше друга причина да се озове там.
Ерки спря до дивана, където лежеше Морган, и скри оръжието зад гърба си. Представи си как се прицелва и натиска спусъка, а русата глава на зеления диван се пръсва и съдържанието се разхвърчава във всички посоки. И Морган изчезва за секунда като онзи старец до църквата.
Морган се завъртя и простена тихо. Отвори очи.
— Болен си — установи Ерки.
Морган кимна със сериозно изражение. Наистина беше тежко болен. Усещаше как по тялото му се разлива слабост и той започва да потъва. Само да можеше да се остави на нечии грижи, за да се намери човек да поеме отговорността за него.
— Искаш ли нещо? — дружелюбно попита Ерки.
— Куршум в челото — изохка Морган.
Ерки вдигна револвера, наведе се и сложи дулото точно между очите му.
— Шах и мат — усмихна се той. — Кралят е мъртъв.
— Какво гледаш? — попита Скаре.
Извади бележника от джоба си и седна до Сейер.
— Следи от стъпки — промърмори старши инспекторът. — Разгледах ги и ме гложди съмнението, че нещо не е наред.
Плъзна ги по масата към Скаре, който търпеливо реши да сподели откритията си по-късно.
— Кажи ми какво виждаш.
Скаре погледна снимките.
— Седем следи от стъпки, от които три или не, четири, са почти неизползваеми като доказателствен материал. Трите обаче са много ясни с отчетлива шарка на бразди или по-скоро вълни. Много големи обувки, четирийсет и трети номер, нали?
— Продължавай — кимна Сейер.
— Има ли друго интересно?
— Така мисля.
Скаре ги огледа много щателно и накрая отдели снимките на две от следите. Същото направи и Сейер преди малко.
— И двете са от дясна обувка — тихо отбеляза Скаре. — Най-вероятно от гуменка или маратонка.
— Съгласен съм.
— Едната е по-ясна от другата.
— Правилно.
— А едната от вълните тук — той посочи с пръст — е прекъсната. Сигурно нещо се е забило в подметката.
— А на другата следа го няма, нали? — Сейер впи в него настойчивия си поглед.
— Но нали става дума за една и съща обувка? И двете са десни.
— Дали е една и съща?
— Не схващам накъде биеш. Може между браздите да е попаднало камъче — енергично добави Скаре — и да е оставило бяло петно по отпечатъка от стъпката.
— Значи, според теб убиецът е настъпил камъче, което е нарушило покритието на подметката и после се е отлепило от нея? — Сейер не преставаше да го гледа.
— Да, предполагам.
— Из и подметката е дефектна. Освен това едната следа е по-неясна от другата, сякаш подметката е по-износена.