— Well — отвърна Хилър. — Нали сте се запасили с ремъци за тази чудесна цел? След две минути съм готов.
Той върза тримата негодници, изтръгнати тъй неочаквано от най-хубавите си мечти, толкова здраво, че не можеха да помръднат и малкото си пръстче. Останаха да лежат на земята, без да смеят да кажат и една дума. Уели и Райтер свалиха пушките и се приближиха, при което първият от тях възкликна:
— Слава Богу! Най-сетне, най-сетне ги спипахме. Дано сега си получа златото обратно! Навярно не сте си го и помисляли, а, мерзавци такива? Вероятно сте били убедени, че сте ме улучили в главата, но това беше само лека рана в месото. Все пак изстрелът ме свали от сала във водата, понеже седях на самия му край. Проявих достатъчно голямо самообладание и разсъдливост, за да не изплувам веднага на повърхността, а плувайки под вода, се спасих зад едно довлечено от реката дърво, заседнало наблизо, което тъкмо се бях наканил да заобиколя със сала си. Оттам видях как още на следващия речен завой измъкнахте сала на брега и задигнахте златото ми. По-късно, след като си отидохте, аз също доплувах до този бряг, но бях загубил толкова много кръв, че не бях в състояние да продължа, и сигурно щях да си умра, ако мистър Райтер не се беше смилил над мен.
— Проклятие! — скръцна със зъби Корнър.
— Значи този подлец е яздил по петите ни! — яростно изфуча Егли.
— Да, наистина тъй направих — заяви Райтер. — Заради Гай Финел, когото застрелях без да искам, вие ме държахте в ръцете си и ме принудихте да стана ваш съучастник. От страх, че ще ме издадете, аз тръгнах с вас, защото и не предполагах, че сте чак толкова лоши хора. Стигнахме до тук, където Гейбарос като стар и опитен гамбусино [75] откри този файндинг-хоул. Решихме да го изпразним по-късно и поехме към Стихи Крийк, където срещнахме Уели и Уотър. Вие забелязахте, че те имаха злато, и тръгнахте по петите им. Искахте да ги ограбите, но Гейбарос и аз ви пречехме. Нарочно започнахте свада с Гейбарос и му пронизахте главата с куршум. А мен нямаше защо да убивате, тъй като разполагахте с подписа и признанието ми, че съм убиец, а в ръцете ви беше и моята полица. Трябваше да правя каквото вие искахте и просто ме изгонихте. Престорих се, че си тръгвам, но тайно поех подир вас, за да се опитам, ако е възможно, да спася Уели. Нямаше как да ви попреча да стреляте по него, но той не умря и след като се добра до брега, аз му предложих помощта си. Той просто гореше от желание да си отмъсти и му обещах съдействието си, защото след извършването на това престъпление ясно разбрах докъде сте паднали, на каква низост сте способни. Сметнах, че ще е глупаво да ви преследвам, понеже и бездруго скоро щяхте пак да дойдете тук. и тъй, ние двамата се изкачихме до тази местност и зачакахме да се появите. Вчера забелязахме една диря и тръгнахме по нея с надеждата, че е вашата. Натъкнахме се на мистър Хилър, който можа да ни даде доста подробни сведения, защото е бил заедно с Олд Шетърхенд, който също ви преследва. Понеже бе възможно пътем някъде да спрете и да ни видите, малко по-късно се отклонихме от вашите следи и по обиколен път стигнахме до тук. Нали на времето опознах добре тукашните околности. Още от снощи ви наблюдаваме, подслушвахме ви и знаем всичко. Знаем и защо сте довели тук тези двамата. Ей сега ще се разплатим! Свършено е с вас! Но Шепард се изсмя предизвикателно и отвърна:
— Какво? С нас ли било свършено? Сигурно ще трябва да се откажеш дори само да ни пипнеш с пръст! Нали имам подписа ти!
— Ще ти я взема онази хартийка!
— Ще я вземеш ли? Но нали би трябвало да е у мен, а това съвсем не е така.
— Ами! Все ще я намерим!
— Търси я колкото щеш! Да не съм толкова глупав да нося подобно нещо в джоба си! Всички документи съм запечатал с восък и съм ги поверил в ръцете на един шериф. Не се ли върна в определен срок, той ще ги прочете и лесно можеш да си представиш, че ти, убиецът, никъде няма да можеш да се мернеш повече.
— Проклятие! — извика разочаровано Райтер.
— Да, тъй е! — изсмя се проповедникът. — А сега правете с нас каквото искате!
Той беше убеден, че изиграният коз ще окаже очакваното от него въздействие. Но ето че се обади Уели:
— Не вярвам на нито една дума от заплахите на този подлец. Не се оставяй да те сплашат, мистър Райтер! Я да видим какво носят със себе си тези типове! На първо място са пушките. На времето моята остана на сала и после бях принуден да карам криво-ляво с едно допотопно пушкало. А Шепард притежава хубава карабина „Ролинг“. Ще я задържа за себе си. Ето я!
Той вдигна оръжието от земята. Това беше вече твърде много за моя добър приятел Еймос Санел. Той прескочи каменния бруствер, зад който се криехме, изтича до него, бързо изтръгна пушката от ръката му и каза: