— Къде бяхте по време на убийството му?
— В трапезарията с брат ми Алфред. Имахме разговор, немного задушевен обаче. Всъщност доста се бяхме посдърпали, когато чухме шума отгоре — сякаш цяла дузина мъже се боричкаха там. И тогава клетият татко извика. Сякаш колеха прасе. Викът направо парализира Алфред. Закова се на стола си. Раздрусах го и се втурнахме нагоре. Вратата беше заключена и се наложи да я разбием. Не беше лесно. Не мога да разбера как е била заключена! Освен татко в стаята нямаше никого, а проклет да съм, ако някой може да се промъкне през прозорците.
Сагдън се обади:
— Вратата е била заключена отвън.
— Какво? — подскочи Хари. — Кълна се, че ключът беше отвътре.
Поаро тихо попита:
— Значи сте го забелязали?
Хари Лий рязко отвърна:
— Имам такъв навик. — Той предизвикателно ги изгледа един по един: — Има ли още нещо, което искате да узнаете, господа?
Джонсън поклати глава:
— Благодаря, господин Лий, засега не. Ще помолите ли следващия член на семейството да влезе?
— Дадено.
Той отиде до вратата и излезе, без да се обърне.
Тримата се спогледаха. Полковник Джонсън се обади:
— Какво ще кажете, Сагдън?
Полицейският началник поклати глава и изрече:
— Явно се бои от нещо. Защо ли?
XI
Магдалин Лий поспря за миг в очертанията на вратата. Дългата й, нежна ръка докосна платиненорусата й коса. Рокля от яркозелено кадифе подчертаваше стройната й фигура. Тя изглеждаше много млада и леко уплашена.
Тримата мъже за миг спряха погледите си върху нея. В очите на Джонсън се четяха почуда и възхищение. Погледът на Сагдън изразяваше нетърпението на човек, който бърза да продължи с работата си. В очите на Еркюл Поаро се четеше възхита (както забеляза тя), само че възхитата не бе от нейната красота, а от начина, по който тя я използваше. Жената не подозираше, че той си мисли: „Jolie mannequin, la petite. Mais elle a les yeux durs.“1
Полковник Джонсън си мислеше: „Страшно хубаво момиче. Ако не внимава, Джордж Лий ще си има проблеми с нея. Очите й играят.“
Полицейският началник Сагдън си мислеше: „Празноглава жена. Дано бързо да приключим с нея.“
— Ще седнете ли, госпожо Лий? Момент да видя… Вие сте…
— Госпожа Джордж Лий.
Тя пое стола с усмивка. „Все пак — сякаш казваха очите й, — макар да сте мъж и полицай, никак не сте страшен.“
Усмивката се отнасяше и за Поаро. Чужденците са толкова податливи към женското внимание. Сагдън тя напълно изключи.
Изчурулика, кършейки нещастно ръце:
— Толкова е ужасно всичко. Ужасно се страхувам.
— Но, моля ви, госпожо Лий — каза полковник Джонсън. — Зная, че е било истински шок, но вече всичко свърши. Искаме само да ни разкажете какво се случи тази вечер.
Тя извика:
— Но аз не зная нищо, наистина нищо!
За миг полковник Джонсън присви очи и внимателно изрече:
— Разбира се, разбира се.
— Пристигнахме едва вчера. Джордж настоя да дойдем тук за Коледа! Защо ли го направихме? Този празник вече никога няма да бъде същият!
— Да, наистина е много неприятно.
— Аз почти не познавам семейството на Джордж. Срещала съм се с господин Лий два пъти — на сватбата ни и още веднъж след това. Разбира се, с Алфред и Лидия сме се виждали по-често, но по принцип всички са ми чужди.
Лицето й пак придоби израза на детинска уплаха. В очите на Еркюл Поаро се появи възхита и той отново си помисли: „Elle joue tres bien comedie, cette petite…“2
— Да, да — каза полковник Джонсън. — Кажете ни сега кога за последен път видяхте своя свекър жив?
— О, това ли? Ами днес следобед. Беше ужасно!
Джонсън бързо попита:
— Ужасно? Защо?
— Толкова бяха ядосани!
— Кой е бил ядосан?
— Ами всички… Нямам предвид Джордж. Баща му не му каза нищо. Но на всички други.
— Какво точно се случи?
— Когато отидохме там — беше ни повикал всички — той говореше по телефона, разговаряше с адвокатите си за своето завещание. А после каза на Алфред, че е бил навъсен. Според мен на Алфред му беше криво заради това, че Хари се беше върнал у дома завинаги. Явно Алфред доста се тревожеше от това. А Хари направи нещо ужасно. И тогава той каза нещо за жена си — тя е покойница отдавна — че имала ум на кокошка, така каза, а Дейвид скочи така, сякаш искаше да го убие. О! — спря тя изведнъж, а в погледа й се изписа ужас. — Нямах това предвид! Изобщо нямах това предвид!