Точно според предварителния план на кучката! Тя ми подаде въжето, на което да се обеся!
Стана и пристъпи към остъклената стена на кабинета. Винаги се беше гордял с умението да надушва измамите още преди да са започнали, но практически това беше първата, насочена директно към него, а не към казиното, което притежаваше. Онези бяха краткосрочни и сравнително рутинни операции, имащи за цел да измъкнат малко мангизи от масите му за игра на зарове, блекджек или рулетка, докато ударът срещу него беше планиран внимателно и изпълнен виртуозно — от жена, която знаеше какво иска и как да използва предимствата си, на първо място сред които, разбира се, фигурираше старият изпитан трик с прелъстяването.
И беше дяволски убедителна, да я вземат мътните! Багър непрекъснато прехвърляше в главата си детайлите от ролята, която му беше разиграла. Беше пускала и спирала кранчето точно когато трябва, изчислявайки интервалите до последната секунда. Беше успяла да го убеди, че е шпионка на правителството. Което в днешно време не беше особено трудно, тъй като федералните власти се забъркваха в какви ли не машинации.
Очите му се рееха към панорамата зад прозорците, а в главата му изплува споменът за онзи телефонен разговор, по време на който тя му даде да разбере, че е разкрила опашката зад себе си и иска среща. Той я излъга, че е вън от казиното и пътува към центъра, но тя категорично отсече, че все още е в кабинета си. Именно това го убеди, че жената действително е на държавна служба и е организирала наблюдението му. Че го държи под око!
Очите му се насочиха към хотела отсреща. Сградата беше копие на казиното, двайсет и три етажа, издигащи се директно на „Бродуок“. Прозорците на последния от тях бяха на едно ниво с тези на кабинета му. Ето откъде го е шпионирала кучката! Обърна се и с неистов крясък нареди да му доведат шефа на охраната.
След неизбежната суматоха, куп подозрителни въпроси и разговор с адвоката на Рубън Оливър Стоун най-сетне получи разрешение да посети приятеля си в килията. Звучното захлопване на желязната врата го накара да подскочи. Беше лежал в килия, макар и не в американски затвор. Всъщност грешка, напомни си той. Последните изтезания, на които го бяха подложили, със сигурност бяха дело на негови съграждани, при това на американска земя.
Разговорът беше кратък и лаконичен, тъй като и двамата си даваха сметка, че килията се подслушва. Стоун започна да потропва ритмично с крака по циментовия под.
— Мислиш, че така ще заблудиш подслушвателните им устройства, а? — скептично прошепна Рубън.
— Всъщност не, но така се чувствам по-добре — отвърна Стоун.
Рубън се усмихна, след което се присъедини към степа.
— Пожарът? — тихо подхвърли той.
— Знам, знам — промърмори Стоун. — Ти добре ли си?
— Да, ако не броим цицината на главата. Адвокатът възнамерява да я използва като защитен аргумент.
— Отпечатъци по оръжието?
— Само от случайно докосване.
— Кейлъб заяви пред полицията, че си бил там, за да охраняваш колекцията.
Рубън кимна.
— Друго?
— Само пийп шоуто. Изобщо не разбрах как ме фраснаха.
— Всичко е било планирано. Бил си под наблюдение.
— Направи ли връзката?
Стоун едва забележимо кимна.
— Имаш ли нужда от нещо?
— Имам нужда от Джони Кокран, ама той отдавна е в онази голяма съдебна зала на небето — мрачно се усмихна Рубън. — Сюзан?
— Заета е — отвърна след кратко колебание Стоун.
Озовал се на улицата, той почти веднага засече двамата мъже, които тръгнаха на дискретно разстояние след него. Явно бяха ченгета.
— Ще ви позволя да ми правите компания, ама за малко — промърмори той, а мислите му се насочиха към следващия човек, с когото трябваше да се срещне.
45
Роджър Сийгрейвс прочете новината върху екрана на служебния си компютър. Арестуваният за убийството се казваше Рубън Роудс — бивш агент на военното разузнаване, имал проблеми с алкохола и успял с течение на времето да изгори всички мостове зад гърба си. В момента си вадеше хляба като хамалин и живееше в барака в покрайнините на Северна Вирджиния. Журналистическият материал недвусмислено намекваше, че става въпрос за жива бомба със закъснител, тъй като Роудс бил известен като отявлен антимилитарист, а жертвата му била човек, натрупал състояние от производството и продажбата на оръжие. Прекалено хубаво, за да е истина, поклати глава Сийгрейвс.