— Разбира се, има и други изключително ценни експонати — продължи Кейлъб. — Уилям Блейк, „Математически принципи“ на Нютон, някои произведения на първия печатар в света — англичанина Какстън, от 1457 или 1459 година. Доколкото си спомням, Дж. П. Морган е имал повече от шейсет негови издания. Не бива да пропускаме и „Псалтирите от Майнц“ и „Житието на Сейнт Олбънс“ — най-ценните произведения на печатарското изкуство преди Библията на Гутенберг. От последната в света има само три запазени екземпляра, единият от които е собственост на Библиотеката на Конгреса. Те са безценни.
Очите на Кейлъб пробягаха надолу по рафтовете.
— Но Джонатан притежава книги, с които биха се гордели всички големи колекционери по света. Такива са „Божествена комедия“ на Данте, отпечатана през 1472 година, или „Тамерлан“ на По — едно рядко издание, което се намира изключително трудно. Преди време екземпляр от него беше продаден за близо двеста хиляди долара. Но в днешно време цената би била няколкократно по-висока, тъй като се наблюдава бум в търсенето на По. Колекцията включва и богата подборка от старопечатни издания — италиански и най-вече немски, плюс пълен комплект първи издания на по-съвременни автори, почти всички с личен автограф. Джонатан беше много пристрастен към американската литература и разполага с ръкописи на Уошинггън, Адамс, Джеферсън, Франклин, Мадисън, Хамилтън, Линкълн и много други. Както вече казах, колекцията му е много добра, без да е изключителна.
— Това пък какво е? — учуди се Рубън и посочи полуосветения далечен ъгъл на хранилището.
Приятелите се насочиха натам и спряха пред малък портрет на мъж в средновековни одежди.
— Не помня да съм го виждал — каза Кейлъб.
— Защо му е трябвало да заключва в хранилището си някаква картина? — попита Милтън.
— При това само една! — натъртено добави Стоун. — Което едва ли може да се нарече колекция.
Огледа портрета от всички страни, после хвана рамката с два пръста и внимателно я подръпна. Тя безшумно се отмести и зад нея се показа малък, вграден в стената сейф с електронна ключалка.
— Сейф в блиндирано хранилище! — вдигна вежди Стоун. — Кейлъб, я опитай комбинацията на адвоката.
Кейлъб се подчини, но опитите му се увенчаха с неуспех. Завъртя кръгчето още няколко пъти, след което се отказа.
— Обикновено хората използват комбинация от букви и цифри, които означават нещо за тях — обясни Стоун. — Така избягват записването им на хартия.
— Добре де, но защо е дал на Кейлъб ключа и кода само от главното хранилище? — озадачено попита Милтън.
— Може би защото е преценил, че Кейлъб и сам ще открие другия код — предположи Рубън.
— Съгласен съм — кимна Стоун и се обърна към Кейлъб: — Хайде, приятелю, напъни си мозъка. Най-вероятно има нещо общо с читалнята.
— Защо пък с читалнята? — попита Милтън.
— Защото това тук донякъде може да се смята за частната читалня на Дехейвън.
— Джонатан идваше на работа един час по-рано, за да отвори. За целта трябваше да изключи алармата и да отключи вратата с помощта на специален код. Но аз нямам представа какъв е той.
— Може би става въпрос за нещо по-просто. Нещо, което е пред очите ти в буквалния смисъл на думата.
— Ама, разбира се! — извика Кейлъб и възбудено щракна с пръсти. — Пред очите ми, и то всеки божи ден!
Наведе се и бързо набра няколко цифри на клавиатурата. Вратичката на сейфа меко щракна и се отвори.
— Какво набра? — любопитно попита Стоун.
— LJ239. Това е номерът на читалнята. Виждам го всеки ден преди работа.
Във вътрешността на сейфа имаше само една кутия. Кейлъб я измъкна и внимателно повдигна капака.
— Доста е оръфана — отбеляза Рубън при вида на книгата вътре. Черната й корица беше разкъсана, подлепване на страниците почти липсваше. Кейлъб предпазливо разгърна корицата, прелисти няколко страници и хлъцна.
— Боже господи!
— Каква е тази книга, Кейлъб? — втренчено го изгледа Стоун.
Ръцете на по-младия мъж видимо трепереха.
— Мисля, че… Всъщност сигурен съм, че е първото издание на Масачусетския псалтир — отвърна той с треперещ глас.
— Ценно ли е?
Очите на Кейлъб се разшириха.
— Това е най-старата печатна книга в Съединените щати, Оливър! В света има едва единайсет екземпляра, от които само пет са пълни. Никога не са се появявали на пазара. Библиотеката на Конгреса притежава един от тях, дарен преди десетилетия. Убеден съм, че дори днес не бихме могли да го купим.
— А откъде се е сдобил с него Джонатан Дехейвън?
Обзет от почти религиозно благоговение, Кейлъб върна книгата в кутията, прибра я в сейфа и заключи вратичката.