— Не знам — въздъхна той. — Последният Масачусетски псалтир се е появил на пазара преди повече от шейсет години и е бил купен за сума, която надминава един милион долара днешни пари. В момента се намира в Йейл. — Поклати глава и добави: — За колекционерите на редки книги това е равносилно на откриването на неизвестна картина на Гоя или Рембранд.
— Но след като в света има само единайсет екземпляра, няма да е трудно да открием откъде идва — обади се Милтън. — Мога да проверя в интернет.
Кейлъб му хвърли поглед, изпълнен с презрение. За разлика от Милтън, който беше в крак с всички новости, той беше абсолютен технофоб.
— Когато става въпрос за този псалтир, твоят интернет не върши работа. Доколкото ми е известно, съществуващите екземпляри се съхраняват в институции като Харвард, Йейл и Библиотеката на Конгреса.
— Сигурен ли си, че става въпрос за оригинал? — попита Стоун.
— Има и по-нови издания, разбира се. Но аз съм почти сигурен, че този е от 1640 година. Пише го на заглавната страница, а има и други признаци за автентичност, които познавам добре — отвърна задъхано Кейлъб.
— Какви по-точно? — попита Рубън. — Самият аз не успях да разчета почти нищо.
— Става въпрос за сборник от църковни псалми, съставен от свещеници пуритани, които са черпели всекидневното си вдъхновение от тях. По онова време печатарството е било много примитивно и текстът е изобилствал с почти неразбираеми букви и символи, характерни за тогавашния начин на писане.
— Но нали казваш, че всички екземпляри се съхраняват в известни и уважавани институции? — сбърчи вежди Стоун.
Кейлъб го погледна, чертите на лицето му видимо се изпънаха.
— Предполагам, че е възможно да има и неизвестни екземпляри, макар че шансовете за това са изключително малки. Чувал съм за жена, която решила да разчисти тавана си и сред боклуците открила половината от оригинален ръкопис на „Хъкълбери Фин“. Друг пък открил оригинален екземпляр от „Декларацията на независимостта“ зад рамката на евтина картина на стената в дома си, трети — чернови на Байрон в стара книга. За сто години може да се случи какво ли не.
Кейлъб избърса капчиците пот по челото си, въпреки че в помещението бе хладно.
— Имаш ли представа каква огромна отговорност ляга върху плещите ми? — попита той. — Става въпрос за колекция, сред която фигурира екземпляр на Масачусетския псалтир. Истински, за бога!
— Не познавам човек, който може да се справи по-добре от теб — успокои го Стоун и сложи ръка на рамото на приятеля си. — А ние ще ти помогнем с каквото можем.
— Ами да — обади се Рубън. — Ще дам някой и друг долар лични пари, ако решиш да извадим от колекцията нещо, преди да са се появили големите акули. Колко ще искаш за онази „Божествена комедия“? Много ми се ще да си я прелиствам, когато ми стане тъжно.
— По-полека, приятелю — погледна го със съжаление Милтън. — Ние не можем да си позволим дори каталога, който ще отпечатат преди търга.
— Браво бе! — отвърна с престорен гняв Рубън. — Май искаш да ми кажеш, че цял живот ще си остана на проклетата товарна рампа!
В същия момент откъм вратата на хранилището се разнесе напрегнат глас:
— Кои сте вие? Какво търсите тук?
Приятелите вкупом се обърнаха и се озоваха лице в лице с двама едри мъже с пистолети в ръце, в униформи на частна охранителна фирма. На крачка пред тях се пъчеше дребно човече с разрошена рижа коса, къса брадичка и проницателни яркосини очи.
— Попитах ви какво търсите тук! — повтори човечето.
— Май трябва да ти зададем същия въпрос, приятел — изръмжа Рубън.
Кейлъб го избута встрани и направи крачка напред.
— Аз съм Кейлъб Шоу и работя в Библиотеката на Конгреса. В завещанието си Джонатан Дехейвън ме е посочил за разпоредител на личната му колекция. А тези хора са мои приятели, които поканих да ме придружат. — В ръцете му се появи връзката ключове. — Получих разрешение от адвоката на Джонатан да се запозная с колекцията.
Дребният мъж пое служебната му карта и внимателно я разгледа. След което поведението му се промени.
— Моля за извинение. Видях непознати да влизат в къщата и да оставят вратата отворена и си направих прибързани изводи.
Обърна се към охранителите и им кимна да приберат оръжието си.
— Не ви чух да се представяте — каза Рубън и изгледа мъжа подозрително.
Той понечи да отговори, но беше изпреварен от Стоун.
— Предполагам, че имаме честта да се наслаждаваме на компанията на Корнилиъс Бихан, президент на „Парадайм Текнолъджис“ — третата най-голяма корпорация за оръжейни доставки в САЩ.